Любослав Костов, КНСБ: Минималната заплата би трябвало да бъде 1213 лв. или 620 евро и 20 цента

22/10/2025, 11:43

Кадър Нова тв

"Последни сме в ЕС. Минималната заплата се отдалечава от заплатата за издръжка. Когато двете величини се изравнят, работещи бедни няма да има, според Костов

"Минималната заплата за нас е червена линия и ако някой реши, че ще икономисва разходи в бюджета от нея, ще се сблъска с нас".

Това заяви пред БНР Любослав Костов, главен икономист на КНСБ.

Размерът й би трябвало да бъде 1213 лева или 620 евро и 20 цента от първи януари.

"Последни сме в ЕС. Минималната заплата се отдалечава от заплатата за издръжка. Когато двете величини се изравнят, работещи бедни няма да има".
Костов напомни, че Законът за публичните финанси изисква бюджетът за следващата година да влезе в парламента до края на месеца.
"А ние нямаме дори данъчните промени, които се обсъждат около месец по-рано. Това ме навежда на мисълта, че бюджетът ще бъде много сложен. При действащото законодателство, без да правим някакви политики, а само да сложим това, което е по закон тази година за следващата, дефицитът става около 8%.

Трябва да се види кое ни е приоритет. За всички е ясно, че ще има малко по-строга фискална консолидация".

Той обясни, че прогнозираният дефицит е 18 милиарда лева, базирайки се на сегашния БВП и посочи, че има няколко начина той да бъде обран.
"Може да се повиши максималният осигурителен доход, да се въведе еднократен данък върху свръхпечалбите в няколко сектора – говоря конкретно за банките и за хазарта – има европейски регламент, на който може да се позовем.

Голяма част от този дефицит е и заради изкуствено надутата капиталова програма".

Костов смята, че от тази програма може да се покрие част от дефицита.

"Трябва да се види и дали така ще продължава политиката по доходите. С по-малко пари можеше да се направи много по-добра политика по доходите".

Любослав Костов обаче посочи, че остава оптимист.

"7-8 милиарда от тези 18 са три процента. За останалите 10 с комплекс от мерки може да се намери някаква формула, която да е балансирана".

Обществото е узряло за дебат за данъчно-осигурителната система и за това кой понася тежестта на кризата, обясни Костов.

"В момента през вторичното облагане хората с ниски и средни доходи, които са гръбнакът на икономиката, изнасят голяма част от приходоизточниците в бюджета. Тук става въпрос за това всички обществени групи да са еднакво солидарни като съотношение към приходите".