Реплика: Ледената тръпка

31/01/2014, 10:08

Веселин Златков

Според една максима, къде точно е границата на възможното се разбира най-ясно, когато я преминеш. Разбира се, тогава вече е твърде късно да мислиш трезво и да действаш разумно. Понеже истинската зима във Варна е кратка и снегът и ледът не се задържат дълго, търсачите на силни усещания се им нахвърлят буквално като невидели. Едни въртят гуми и карат сноуборди посред нощ по булевардите, други пробват „ще мине голфа“ на наистина непроходими и за джип участъци (виж стр. 2). Знам, че е безсмислено да съветваш луди глави да мислят предварително за опасностите. И все пак тръпката от риска не бива да се превръща в наркотик. Някои разчитат твърде много на уменията си, други - на късмета си. И в двата случая такива „екстремисти“ мислят единствено и само за себе си и точно тук е големият риск.

Безразсъдното поведение не създава опасност само за тези, които нарочно се стремят да направят нещо лудо, то заплашва и други хора. Затова, скъпи търсачи на тръпката, преди да се опитате да разберете къде точно е границата на възможното, само за секунда помислете за хората, които обичате и които ви обичат. А също за тези, чиято професия е да ви измъкнат от потрошената кола или да ви върнат към живота на операционната маса.

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!