Иванчева: Хората затварят малките си бизнеси под натиск, търсят работа в администрацията

04/11/2025, 20:49

Кадър Фб

Десислава Иванчева написа тъжен пост в социалната мрежа.

"Тъжно, но факт — като човек, който трябва да започне от нулата заради шайката, решила да ми нулира живота и да го спре на пауза за почти десет години (най-хубавите ми години – между 40 и 50), днес съм изправен пред голяма дилема: дали да работя за себе си или за някой друг.

Познавам и двата варианта. Имах успешна транспортна фирма, бях представител на козметична марка, работила съм и в администрацията. Сега, когато разговарям с приятели или с хора, които ме спират на улицата, чувам ужасяващи истории за бизнес средата.

Срещнах много хора, принудени да затворят малките си бизнеси и да започнат работа за някой друг или дори в администрацията – под натиска на репресивни институции, които ги скъсват от проверки, изнудвания, данъци, бюрокрация и рушвети.

Ако си в администрацията и си честен, почтен и мислещ човек, те натикват в ъгъла, унижават те ежедневно, само и само да не надигнеш глава и да не развалиш схемите на „корпуленцията“. Но пък всеки месец, на определена дата, получаваш заплата.

Ако избереш частния бизнес, вече не е сигурно, че ще изкарваш повече от администрацията, а и в последната сигурността е значително по-голяма.

Големите корпорации, които задаваха стандарти в България, отдавна се изнесоха под тежестта на корупцията. Останаха фирмите с комунистически генезис — тези, които „имат човек и тук, и там“ и успяват да оцелеят. Но на тях никак не им се плаща. Те са свикнали само да вземат, не и да дават — онези с куфарчетата от началото на 90-те. Липсва им съзидателно бизнес мислене; умеят само да черпят от общото.

А и успешните български компании днес са под силен натиск от „дебелото момче“ — то или влиза в тях, или ги фалира чрез институционални проверки. Вече се носят слухове за голяма българска куриерска фирма, която се е сдобила с „нов съдружник“ — от по-едър калибър, буквално.

Четейки анализа на новия бюджет от уважавания от мен @Nikola Rahnev, не знам накъде да поема — освен към гората, защото за чужбина вече съм на повечко години.

А още по-сериозната ми дилема е дали да възпитавам сина си като бъдещ емигрант или като родолюбец — с риск да има моята съдба, която не е особено цветущ пример за подражание.

Не знам, приятели, какво ще правим и как ще го правим. Но ако скоро не вземем мерки, България няма да я има. Тя чезне бавно пред очите ни, а ние с бездействието си ставаме съучастници в този черен процес.

Лежейки отново в болничното легло с поредната пневмония, се тревожа дълбоко за бъдещето на България и на нас — гражданите, които търпим тази пълзяща диктатура. И ми става още по-зле..