България чу: Пенсионерка, която от 20 години живее без ток и вода, получи помощ

09/11/2025, 12:49

Кадър Бг он ер

Жената благодари за проявената съпричастност след десетилетия живот при тежки условия

Вълна от човешка съпричастност заля 72-годишната Анета Димитрова от Стара Загора, която от 20 години живее без електричество и от 10 години без течаща вода в своя апартамент. След като историята й стана обществено достояние, множество хора се притекоха на помощ.

Анета, която по професия е художник, оцелява с минимална социална пенсия от 330 лева месечно, което прави невъзможно възстановяването на комуналните услуги в дома й.

"Благодаря на всички за проявената човешка любов и милост към мен", сподели с вълнение пред камерата на Bulgaria ON AIR възрастната жена, след като разбра, че добри хора са изразили готовност да възстановят тока и водата в жилището й.

Двадесет години на тъмно

Тежкият живот на Анета е белязан от ежедневни предизвикателства. За да поддържа хигиена, тя е принудена да носи туби, които пълни на градските чешми. За готвене използва малка газова бутилка, а светлина получава единствено през деня от прозорците на своя студен апартамент.

Десетилетията без ток и вода са я научили на издръжливост и смирение, но не са успели да пречупят духа й. Въпреки трудностите, тя запазва надежда и благодарност към доброто у хората.

Институционална реакция

След разпространението на историята, социалните служби също реагираха на случая. Директорът на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Стара Загора, Петя Чакърова, потвърди, че адресът на жената е посетен и тя е консултирана за различните възможности за помощ по нормативните уредби.

Освен възстановяването на комуналните услуги, предстоят и медицински изследвания за установяване на здравния статус на Анета.

Съпричастност и човешка доброта

Историята на Анета Димитрова е ярък пример за това как общественото внимание може да доведе до положителна промяна. След десетилетия в тъмнина, 72-годишната жена най-накрая ще получи основни удобства, които повечето хора приемат за даденост.

Случаят повдига и въпроса за необходимостта от по-добра социална защита на възрастните хора, живеещи в крайна бедност, особено тези без близки и роднини, които да им помагат.