Честит рожден ден, Facebook!

04/02/2014, 09:23

Много неща могат да се променят за 10 години. Да вземем за пример Марк Зукърбърг. В един момент той е възпитаник на Харвард, задяващ стутдентки в интернет. В другия – милиардер, човек на годината според TIME, гост на Saturday Night Live и прочее.

Всичко започва през 2004 г., когато Friendster и MySpace се борят за титлата най-популярна социална мрежа. Зукърбърг от своя страна стартира от своята стая в Кеймбридж един малко известен сайт, наречен The Facebook.

10 години по-късно и над 1 млрд. активни потребители, 28-годишният Зукърбърг е вече известен като човекът, който промени из основи начина, по който общуваме с приятели и роднини в мрежата.

През януари 2004 г. Зукърбърг решава да промени концепцията на сайта след проблеми с ръководството на Хардвард. Новата идея е TheFacebook да бъде място за създаване и поддържане на контакти между студентите на престижния университет. Първоначално идеята му се радва на интерес. За първите 24 часа след огласяването на проекта, TheFacebook получава между 1200 и 1500 регистрации.

През март 2004 г. TheFacebook започва да приема и регистрации от университетите в Станфорд, Колумбия и Йейл. Постепенно сайтът става студентска мрежа за повечето университети в Канада и САЩ. Успехът кара Зукърбърг да се замисли за по-голямо развитие на страницата си.

През юни 2004 г. той напуска Харвард и се мести в Пало Алто, Калифорния. През лятото на същата година Facebook се превръща в реална компания.

Бизнес постижения

През 2005 г. фирмата купува домейна facebook.com за 200 хил. долара и така премахва "the" от името си. Интересът на Facebook все още е към университети и вече училища, но в края на годината разрешава членство и на служители на големи компании като Apple и Microsoft, както и на учебни заведения от други страни по света.

Интересът на хората към социалната мрежа не спира да расте и на 26-ти септември 2006 г. тя обявява, че вече е отворена за всички над 13-годишна възраст с валиден имейл. От тук започва и лавинообразният растеж на компанията, като тя достига 100 млн. потребители на 26-ти август 2008 г.

Първите 500 млн. активни потребители се достигат на 21 юли 2010 г., а 1 млрд. активни регистрации компаанията отбелязва на 4 октомври 2012 г. Днес те са малко над 1.2 млрд.

През първите години от съществуването си компанията разчита на инвеститори. Сред тях попада и Microsoft, който разполага с 1.6% дял от компанията на стойност 240 млн. долара към 2007 г. През 2009 г. Facebook обявява, че вече работи на печалба.

Развитието на социалната мрежа продължава и на 1-ви февруари 2012 г. тя подава документи за излизане на фондовата борса като публична компания. Самото търгуване на акциите започва на 18-ти май същата година.

Малки падения за големия възход

Разбира се, не всичко върви гладко и по план. В продължение на няколко години инвеститорът Пол Сеглия води дело срещу Зукърбърг, в което твърди, че той трябва да е реален собственик на социалната мрежа. В крайна сметка Сеглия беше обвинен в подправяне на документи и съдът отхвърли иска му към Зукърбърг.

През годините основателят на Facebook неведнъж се е сблъсквал с недоволни съдружници или любопитни журналисти. Понякога дори е прекрачвал закона в опитите си да намери повече информация без тяхно знание.

Днес вече се определя като по-зрял и скромен, като отделя повече внимание за благородни каузи и благотворителност. Разбира се, не губи и нюх към бизнеса и вече има готов план за развитието на социалната мрежа за следващите 10 години. Основните акценти от него може да очаквате скоро на dnevnik.bg.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    786 г. — Харун Ал Рашид става халиф на Багдад.
•    1708 г. — Излиза първото напечатано произведение на Йохан Себастиан Бах — Кантата 71.
•    1794 г. — Франция забранява робството в своите колонии и обявява робите за свободни граждани.
•    1797 г. — Земетресение разрушава столицата на Еквадор — Кито.
•    1864 г. — Основан е окръг Айдахо в САЩ.
•    1899 г. — Основан е германския футболен отбор Вердер Бремен.
•    1906 г. — Полицията в Ню Йорк започва да използва пръстовите отпечатъци за идентифициране на престъпници.
•    1911 г. — Ролс-Ройс утвърждава емблемата за своите автомобили — статуетката Spirit of Ecstasy.
•    1915 г. — Първата световна война: Германия обявява британските териториални води за зона на военни действия.
•    1922 г. — Компанията Форд купува компанията Линкълн.
•    1923 г. — ВМРО извършва неуспешен атентат срещу Александър Стамболийски.
•    1932 г. — Олимпийски игри: Зимни олимпийски игри — открити са III Зимни олимпийски игри в Лейк Плесид, Ню Йорк.
•    1940 г. — В СССР е разстрелян бившият ръководител на НКВД Николай Ежов.
•    1943 г. — Втората световна война: Приключва Битката при Сталинград.
•    1945 г. — Втората световна война: Започва Ялтенската конференция с участието на Йосиф Сталин, Франклин Рузвелт и Уинстън Чърчил.
•    1946 г. — Основан е албанския футболен отбор Партизани.
•    1947 г. — Завършва Първата национална конференция на ТКЗС.
•    1952 г. — Учредена е Българска търговско-промишлена палата.
•    1965 г. — Земетресение с магнитуд 8,7 по скалата на Рихтер разтърсва Алеутските острови.
•    1972 г. — В Австралия е намерен най-големият в света опал — 1520 карата.
•    1976 г. — Олимпийски игри: XII-те Зимни олимпийски игри се откриват в Инсбрук, Австрия.
•    1992 г. — Уго Чавес оглавява неуспешно войнишко въстание във Венецуела срещу тогавашния президент Карлос Андре Перес, загиват стотици хора.
•    1997 г. — Председателят на БСП Георги Първанов и министърът на вътрешните работи Николай Добрев връщат мандата за съставяне на Правителство на България (82), признавайки провала на управлението си.
•    1998 г. — С политически консенсус е прието Национално знаме на Босна и Херцеговина.
•    2003 г. — Съюзна република Югославия официално е преименувана на Сърбия и Черна гора, и е приета нова конституция, наречена Конституционна харта.

Родени

•    1677 г. — Йохан Лудвиг Бах, германски композитор († 1731 г.)
•    1725 г. — Дру Друри, британски ентомолог († 1804 г.)
•    1739 г. — Джон Робисън, шотландски физик († 1805 г.)
•    1746 г. — Тадеуш Косцюшко, полски, беларуски и литовски национален герой (†1817 г.)
•    1778 г. — Огюстен Пирам дьо Кандол, швейцарски ботаник († 1841 г.)
•    1799 г. — Алмейда Гарет, португалски писател († 1854 г.)
•    1811 г. — Аристид Кавайе-Кол, френски органостроител († 1899 г.)
•    1815 г. — Йосиф Щросмайер, хърватски епископ († 1905 г.)
•    1820 г. — Божена Немцова, чешка писателка († 1862 г.)
•    1846 г. — Николай Умов, руски математик († 1915 г.)
•    1863 г. — Алфред Франсоа Лакроа, френски минералог († 1948 г.)
•    1863 г. — Артур Ячевски, руски ботаник († 1932 г.)
•    1871 г. — Фридрих Еберт, германски политик († 1925 г.)
•    1872 г. — Гоце Делчев, български революционер († 1903 г.)
•    1873 г. — Михаил Пришвин, руски писател († 1954 г.)
•    1881 г. — Климент Ворошилов, съветски военачалник († 1969 г.)
•    1885 г. — Асен Златаров, български учен († 1936 г.)
•    1885 г. — Борис Ахтаров, български ботаник († 1959 г.)
•    1897 г. — Лудвиг Ерхард, 2-и бундесканцлер на Германия († 1977 г.)
•    1900 г. — Жак Превер, френски поет († 1977 г.)
•    1902 г. — Светослав Минков, български писател († 1966 г.)
•    1902 г. — Чарлз Линдберг, американски авиатор († 1974 г.)
•    1913 г. — Роза Паркс, американска общественичка († 2005 г.)
•    1914 г. — Алфред Андерш, немски поет († 1980 г.)
•    1930 г. — Борислав Пекич, сръбски писател († 1992 г.)
•    1931 г. — Изабел Перон, съпруга на Хуан Перон
•    1934 г. — Петър Чернев, български актьор († 1993 г.)
•    1935 г. — Марти Талвела, финландски певец († 1989 г.)
•    1935 г. — Месру Мехмедов, български диригент († 1971 г.)
•    1937 г. — Дейвид Нюмън, американски кинорежисьор († 2003 г.)
•    1939 г. — Марин Колев, български поет
•    1939 г. — Румен Сербезов, български дипломат
•    1941 г. — Джон Стийл, американски рок музикант (The Animals)
•    1943 г. — Ванда Руткевич, полска алпинистка († 1992 г.)
•    1948 г. — Алис Купър, американски музикант
•    1953 г. — Петър Попзлатев, български режисьор
•    1954 г. — Елисавета Вълчинова-Чендова, български музиколог
•    1955 г. — Микулаш Дзуринда, министър-председател на Словакия
•    1960 г. — Джонатан Ларсън, американски рок композитор († 1996 г.)
•    1963 г. — Пирмин Цурбриген, швейцарски скиор
•    1964 г. — Нудлес, американски китарист (The Offspring)
•    1967 г. — Сергей Гринков, руски фигурист († 1995 г.)
•    1968 г. — Теодор Ушев, български графичен дизайнер
•    1970 г. — Габриел Ануар, английска актриса
•    1970 г. — Мартин Карбовски, български журналист
•    1972 г. — Джовани Силва Де Оливейра, бразилски футболист
•    1973 г. — Красимир Паскалев, български футболист
•    1974 г. — Троян Радулов, български футболист
•    1975 г. — Натали Имбрулия, австралийска поп певица
•    1978 г. — Дана Гарсия, колумбийска актриса
•    1978 г. — Евгени Йорданов, български футболист
•    1980 г. — Георги Палазов, български плувец

Починали

•    211 г. — Септимий Север, император на Рим (* 146 г.)
•    708 г. — Сисиний, римски папа (* неизв.)
•    1505 г. — Жана Френска, френска благородничка (* 1464 г.)
•    1894 г. — Адолф Сакс, белгийски изобретател и майстор на музикални инструменти (* 1814 г.)
•    1928 г. — Хендрик Лоренц, нидерландски физик, Нобелов лауреат през 1902 г. (* 1853 г.)
•    1937 г. — Бончо Василев, български военен и революционер (* 1872 г.)
•    1939 г. — Едуард Сапир, американски езиковед (* 1884 г.)
•    1943 г. — Сенджуро Хаяши, Министър-председател на Япония (* 1876 г.)
•    1956 г. — Петър Горов, български революционер (* 1872 г.)
•    1987 г. — Карл Роджърс, американски хуманистичен психолог (* 1902 г.)
•    1995 г. — Патриша Хайсмит, американска писателка (* 1921 г.)
•    2002 г. — Агата Барбара, малтийски политик (* 1923 г.)
•    2006 г. — Павел Матев, български поет (* 1924 г.)

Празници

Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: 4 февруари
•    Шри Ланка — Ден на независимостта (отВеликобритания, 1948 г., национален празник)
•    СЗО (ООН) — Световен ден за борба с рака(отбелязва се от 2000 г.)