Детето в центъра: Разговори за семейството – за конфликтите и надеждите

02/12/2025, 12:34

Семейството е най-важно – то е здрава опора за всички в него. Когато има неразбирателство най-много страда детето. Важни за него са възпитанието, моралните ценности, обичта и разбирането.

Когато много фактори започнат да обуславят напрегната обстановка у дома, това се отразява пагубно на самото дете. Понякога идва и неизбежното – раздялата на родителите му. Доста от случаите на развод не завършват спокойно. Когато възрастните спорят, детето мълчи. Понякога се свива в ъгъла, друг път се преструва че не чува, а често се опитва да бъде ,,миротворецът“ – този, който ще успокои мама и татко. Зад мълчанието се крие дълбока тревога.

Родителският конфликт е една от най-тежките емоционални кризи, през които може да премине едно дете. То не просто наблюдава спора – то живее в него. Изследвания и професионален опит на психолози показват, че децата, израстващи в продължителен конфликт между родители, често изпитват силно чувство за вина, несигурност и срам. Те се опитват да „угодят“ и на двамата, като потискат собствените си чувства и нужди. Когато родителите са във взаимен конфликт – особено при развод или раздяла, често гласът на детето остава заглушен. Решенията се взимат уж ,,в името на детето“, но без реално да се чува неговото мнение, и преживявания.

В този контекст ролята на специалистите – психолози, социални работници, медиатори и съдебни експерти е ключова за това, детето да получи право на глас, без да бъде поставяно в центъра на конфликта. Да поставим „детето в центъра“ не означава то да решава съдбата на възрастните, а всички решения - от родителски договори до съдебни и социални мерки - да се вземат, изхождайки от най-добрия интерес на детето. Гласът на детето да бъде чут и тълкуван професионално, с грижа. Емоционалната му сигурност да бъде приоритет пред комфорта или амбициите на възрастните.

Любовта е връзка, която носи надежда и усещане за сигурност. Но когато между двама души се появи страх, обида и нужда от контрол, тази любов постепенно може да се превърне в битка – за надмощие, признание, или оцеляване. Когато партньорите загубят усещането за взаимност, любовта започва да се изражда в борба за контрол. Корените често са неразрешени травми в миналото - страх от изоставяне, липса на доверие, усещане за непълноценност.

Раздялата като процес на осъзнаване е това, през което човек преминава през няколко етапа. Първоначално е отричането и шока, гняв и обвинение, болка и тъга. В последствие се преминава към разбиране, приемане и израстване. В този процес контролът трябва да се замени с осъзнато пускане – да се приеме, че не може да притежаваме другия, че любовта не е зависимост, а свобода. Детето трябва да има равен достъп до двамата си родители, защото те са важни и са фактор за сигурността му. Независимо от възрастта, на която са децата, те имат нужда от родители, стабилност и уважение. Те трябва да са модел, пример и повод за гордост, но в някои ситуации, когато всичко се обърка, се получава обратното. За да се чувства детето добре в новосъздадена ситуация на раздяла, то се нуждае от нежност и любов от двамата. Ролята на никой от тях не може и не бива да бъде заменяна.

Основното послание към възрастните е ясно: детето не трябва да избира страна. То има право и на майка, и на баща; на спокойствие, любов и сигурност. Конфликтите между родителите трябва да се решават извън детския свят , защото там всяка дума и всяко напрежение оставят отпечатък. Да поставим детето в центъра означава не просто да го слушаме, а да го разберем. Да му покажем, че неговите чувства са важни, че то има право на своя история – без вина и без страх.

детето не трябва да бъде инструмент, посредник или разменна монета;
конфликтът може да бъде овладян, когато се погледне през очите на детето;
смесените семейства, новите партньори и промените след раздялата са предизвикателни, но преодолими;
специалистите имат ключова роля – не само като професионалисти, но и като хора, които помагат на родители да видят отвъд болката си.

Психолозите, социалните работници и медиаторите - това са хората, винаги готови да помогнат в тежки ситуации. Те попадат в „окото на бурята“, защото поемат ролята на посредник между родители, институции и понякога между отчаяни и уплашени деца.
Имат своите дилеми в работата си – как се пази неутралност, когато родителите воюват; как се вземат решения между закона и човещината; как самите те се справят с напрежението и нуждата от подкрепа.

Зад професионалната им роля те са хора – с емпатия, умора, но и с огромна устойчивост. Именно специалистите често са тези, които превръщат конфликтите в път към възстановяване. Задължителни от морална, етична и правна гледна точка, има елементи, които обуславят частния характер на всеки отделен случай.

Подходът винаги трябва да е различен - според нуждите и ситуациите. Някои елементи, които могат да се вземат предвид за оценката на детето: уязвимост, обстоятелства, тежестта на въздействие върху него, алтернативни методи за справяне със ситуацията, насоки към родителите за решаване на сложен казус между тях, закрила и безопасност, емоционална грижа, подход при вземане на решения, правата на детето да изрази възгледите си, механизми за справяне със ситуацията.

Помощта трябва да дойде на време, в подходяща спокойна атмосфера, например стая, в която има уют и приятна тиха среда. Това е ролята на услугата „Контактен център“, която във Варна се предоставя единствено от Фондация „Владиславово“ в нейните Комплекси за социални услуги в район „Аспарухово“ и район „Владиславово“. Мисията на специалистите в „Контактния център“ е да помогнат в случаите на раздяла в семейства, защото, когато родителите се разделят, детето не бива да страда.

Специалистите от екипа на Фондация „Владиславово“ знаят как да създадат доверие у детето. Умеят да са безпристрастни и едновременно с това да създадат респект и уважение у детето. Знаят как чрез специални техники да помогнат на стресираното дете да се отпусне, за да довери страданията си.

Едновременно социалният работник преценява кой е най-добрият подход и към родителите му, средата, в която живее. Защото често на специалистите им се налага да работят с родители, които в личната си тревожност и страхове от раздялата, проявяват агресивност и конфликтно поведение. Професионалните техники имат сила само ако подкрепени от истинско човешко отношение. Нужно е да се отдели професионалното от личното отношение, емоционалната страна да се запази на ниво на което не му пречи влияе.

Въпреки голямото емоционално напрежение, гняв, тревога, разочарование и понякога безсилие в дадена ситуация, социалният работник е длъжен да се справи със своите чувства, за да е пълноценен с помощта си и професионалния си опит. Всеки специалист знае как и по какъв начин може да си помогне.

Промяната към по-добро преминава през родителя, а не през детето. Детето е проводник на техните емоции. Вместо да играе, да се чувства свободно, детето се превръща в малък възрастен.

На пръв поглед родителят търси помощ, но за детето това е емоционална задача за възрастни. Родителите не осъзнават, че чрез поведението си поставят децата в положение да поемат отговорности за нещо, което не са в състояние да контролират. Малките човеци започват да се чувстват отговорни за мира в къщи, настроението на всеки от родителите си, и избягването на конфликти. Това води до бдителност и емоционално изтощение.

Детето се превръща в психолог, дипломат, утешител и логистичен посредник. Тези роли са присъщи на възрастни.

Когато родителите воюват, децата не бива да страдат. Децата трябва да имат шанса да вярват, че любовта е по-силна от раздялата!

Материалът е част от рубриката "Детето в центъра" - поредица на Фондация "Владиславово", която насочва вниманието към преживяванията на детето и нуждата да бъде чуто и защитено.

* публикация