Една от питките за Бъдни вечер е с късмет и се нарича на Бог
Дата: 22/12, 07:39
Булфото
Предците ни не са разделяли Бъдни вечер от Рождество Христово, казва в ефира на БНР етнографът Йорданка Ханджийска, автор на книгата "Обредните хлябове"
Г-жо Хаджийска, с вас сме говорили за вашата книга за обредните хлябове, но е хубаво отново да припомним - за Бъдни вечер каква питка се приготвя? Какво са правили нашите баби, прабаби?
"За съжаление, за младите може би връзката е направо прекъсната с древните обичаи и практики, докато нашето поколение все още има спомен за тези прекрасни вечери около огнището. Но все пак нещичко във всяко българско семейство е запомнено - най-вече питката за Бъдни вечер. Или както е наречена - "Питката с късмет". Но в миналото тези хлябове са били много. Не е бил само един, както сега го правим. А хлябовете...един е бил наречен специално за Богородица, защото тези дни са свързани именно с рождението на Млада Бога, с раждането на Бога. И едната пита е била за Бога. Наречена за него. В тази пита обикновено се е слагала, в малко по-късно време, паричката. А останалите хлябове са били предназначени за плодородие, те са изписаните хлябове, богато изписани - върху тях може да се види колата с воловете, кошарата с животните, бъчвата с виното, един хубав грозд, който показва пък плодородието в лозарството. Непременно на тази питка има пиленца, които са пожелание за много деца да се раждат в семейството, младостта да подновява рода."
Някои казват, че на следващия ден, когато вече е Рождество Христово, тогава трябва да има паричка в питката. Попадали ли сте на подобни различия?
"Да, попадала съм. Аз неслучайно уточних, че това е много, много по-късен момент. То е от късното ни Възраждане и то само в някои краища на България. Това е малко по-съвременен вариант. Там, където се прави една питка... Някои правят само за Бъдни вечер, други правят само за Коледа и слагат паричката точно в тази питка. По принцип добре е да бъде на Коледа. Но искам да направя едно уточнение. За българина Бъдни вечер и Коледа е един празник. Българите в миналото, говорим 17-ти, 18-ти, 19-ти век, не са разделяли тези два празника. .. През нощта никой не е лягал да спи. И това е било времето, когато са посрещани коледарите. Приключва бъднивечершната постна трапеза, стопанките прибират част от нея и веднага зареждат коледарските колаци, когато започва благославянето на трапезата от коледарите. И така двата празника се сливат един в друг."
Много важно уточнение е това. Има нещо като спор, навлизаме в тънкости, но за някои домакини и това е важно. Дали постната питка за вечерта на Рождество трябва да бъде с квас или пък само със сода?
"Не бива да разделяме по този начин нещата. Дали тя ще бъде содена или с квас, тя е постна питка. Принципът е, че до Бъдни вечер хората са в предколедните пости. И затова е добре питката да бъде или содена, или с домашния квас. За следващия ден вече, в питката домакините са слагали и масло... в някой краища на България, те не са малко, са слагали яйца, мляко - нещо, което не се допуска за бъднивечершната трапеза."
Казахте ми, че в нашия фолклор няма специално отделена нощ като Новогодишна нощ, нали така? Тогава предците ни, както Вие казахте преди малко, са сливали Бъдни вечер с Рождество Христово - една вечер, в която идват и коледари. Но все пак сигурно Новата година по някакъв начин е отбелязвана?
"Разбира се, това е Васильовден. Празникът на Свети Василий. И това е времето на сурвакарчетата. На Бъдни вечер и Коледа се очакват коледарите. Те правят голямото наричане. Това е наричането за благоденствие, за плодородие. Имало е песен коледарска за всеки член от семейството. Това са младите момци, това е бъдещето на нацията. Това са младите мъже, които току-що са женени, но още нямат деца, които обучават малко по-малките коледари, юноши. Докато Васильовден е свързан със сурвакарчетата. Това са много по-малките момчета, които също трябва да имат някакъв дял в тази празнична еуфория, така го наричаме днес. И малките сурвакари носят вече сурвакници."
