2,32 млн. клинични пътеки годишно: 37 лечебни заведения извършват около една трета от болничната дейност

Дата: 21/12, 23:38

снимка: Булфото

УМБАЛ са извършили дейност по 504 хил. клинични пътеки, а МБАЛ – по 275 хил., като общият брой изпълнени пътеки в страната е 2,320 млн. бр. Срещу тях УМБАЛ са реализирали приход от НЗОК в размер на 1 млрд. лв. (от общо 3,9 млрд. лв. за страната), а МБАЛ – 431 млн. лв. Това показва последния анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) относно дейността на лечебни заведения за болнична помощ за 2024 г., предаде ФОКУС.

В анализа са включени 17 университетски държавни болници, сред които УМБАЛСМ "Н.И. ПИРОГОВ", УМБАЛ "Александровска", УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ" ЕАД, УМБАЛ "Св. Георги" и други. Втората категория болници, които са анализирани отделно, са 20 от най-големите държавни многопрофилни болници (МБАЛ).

Така само тези 37 лечебни заведения извършват около една трета от болничната дейност у нас и съответно получават същия дял приход от НЗОК. Това не е така по отношение на плащанията за лекарства. Такива плащания са получили едва 8 УМБАЛ и 3 МБАЛ и са на обща стойност от 290 млн. лв. (от общо 1,4 млрд. лв.)

При плащанията за медицински изделия близо половината от разходите от всички разходи на НЗОК по тази категория се правят от избраните 17 УМБАЛ.

Най-много клинични пътеки през 2024 г. са извършени в УМБАЛ "Св. Георги“, Пловдив – близо 90 хиляди, а сред МБАЛ – в Хасково и Сливен (по 22 хиляди).

Преди броени дни осъмнахме с новината, че правителството в оставка увеличава капитала на четири големи държавни болници с общо 7,4 млн. лв. с цел закупуване на оборудване и реновиране и преустройство на помещения.

Дори да оставим настрана дали са целесъобразни тези инвестиции, редно е да си зададем въпроса как държавата управлява своята собственост и как взима решения, за да насочи ресурс за развитие – ресурс, който е с източник данъците на всички нас. Най-новият анализ на ИПИ "Проблемите на големите: случаят с университетските и с държавните многопрофилни болници и тяхната техническа ефективност“ дава насоки за това как да се подхожда при вземане на такива решения.

Припомняме, че изследването на техническата ефективност на двете групи избрани за анализ болници – университетските и големите държавни многопрофилни болници – показа, че резултатите на част от тях могат да се оптимизират значително.

УМБАЛ и МБАЛ са с основополагаща роля в болничната система – малки промени в начина на тяхното управление и функциониране имат много значим ефект. Анализът разкрива средна загуба на ефективност, представена като дял от разходите на изследваните болници, от 19,3% при УМБАЛ и 16,1% при държавните МБАЛ. Това означава, че през 2024 г. ресурс в размер на съответно 347 млн. лв. (УМБАЛ) и 94 млн. лв. (МБАЛ) би могъл потенциално да се използва по-добре.

Измерението на неефективността не е само финансово, а се състои и в непълно и неоптимално използване на ключовите ресурси в здравеопазването. В категорията на университетските многопрофилни болници (УМБАЛ) се използват неефективно около 780 лекари (15%), 959 сестри (15%) и 1477 (14%) легла, а 20-те държавни МБАЛ – съответно 344 лекари, 613 сестри и 994 легла – отново около 15% от общия ресурс.

Според анализа на ИПИ държавните многопрофилни болници постигат малко по-високо средно равнище на ефективност от 83,9% в сравнение с това на университетските болници, като ефективността варира между 63% и 100%. На границата на ефективността са 4 болници – в Добрич, Монтана, Хасково и Пазарджик. Най-ниска е ефективността съответно на МБАЛ в Перник, Ловеч, Видин и Шумен. МБАЛ "Св. Анна“ във Варна например би могла да постига същия резултат с наполовина по-малко легла.