Един старец в България (думите, които засядат като буца на гърлото)

---

Това, което цял живот градих,

до камък го окрадоха, човече!

Дърветата, който посадих,

до корен някой снощи ги осече.

 

Остана ми един разгърден двор,

навръх живота някъде набучен,

и вие иззад чуждия стобор

от мъка престарялото ми куче.

 

И гледам ви със тия две очи,

отдавна преживели всяка клада,

душата ми, родена да горчи -

вземете ми и тях! Да ви присядат!

 

Халал да ви е празният ми джоб

и дворът ми, забравил що е семе!

Мен трап ми стига. Колкото за гроб!

А Господ Бог и гол ще ме приеме...

 

Ники Комедвенска

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.