Геро: В България всеки слага присъди и иска да обеси другия на площада, това е ад

18/01/2026, 12:13

кадър: Нова тв

Въпреки че наскоро попадна в списъка на „Форбс“ за най-популярните личности в България, Геро приема това признание със скептицизъм. „В България да си популярен не е положителен знак. Това носи повече негативи, отколкото позитиви, защото винаги си под лупа“, споделя той в предаването "Събуди се" по Нова телевизия. По същия начин актьорът гледа и на наградите – за него статуетките са „абсолютно безсмислени“ предмети, които просто събират прах. Според него това, което дава право на един артист да избира ролите си, не са отличията, а вложеният труд и хилядите часове на снимачната площадка и сцената.

Геро, който започва да се снима активно в киното едва след 40-ата си година, не крие пристрастието си към голямата лента. „Киното е особена магия, защото лентата остава. Можеш да видиш духа на епохата и начина на работа на големи режисьори години по-късно“, казва актьорът. Той обаче признава, че българското кино често страда от липса на време и средства: „Всичко е накуп, всичко е от днес за утре. Но въпреки това се научихме да правим добро кино“.

►„3.0 килограма щастие“ – битка без присъди

В центъра на разговора бе новият филм на режисьорката Зорница София – „3.0 килограма щастие“. Геро сподели, че е бил изключително поласкан от поканата ѝ, тъй като тя е настояла именно той да изиграе ролята на „боцмана“ – човек, обърнал се към вярата и църквата. Филмът поставя болезнената тема за сурогатното майчинство и въпроса дали е грях жена да износи собственото си внуче.

„Най-важният въпрос е да не съдиш хората. Всеки взема решение за себе си в безизходна ситуация, воден от любов и желание да помогне на близките си. В България всеки е миродавен, всеки слага присъди и иска да обеси другия на площада. Това е ад“, категоричен е Геро.

►Театърът и „тихият“ спектакъл

Освен на екрана, актьорът продължава да вълнува публиката и на театралната сцена. Той разказа с гордост за спектакъла „Оставам за малко“, който определя като „тих“ и изключително човешки. „В него не се вика. Разказахме една история по най-простия начин, с най-чистите човешки емоции, в които хората могат да се припознаят“, споделя той.