Снимка архив
Георг Стояновски се завърна на терена, след като излекува контузията си, и се оказа жокерът на Спартак срещу Монтана. Северномакедонецът влезе като резерва през второто полувреме и донесе ценните три точки с гол накрая. Така варненци прекъснаха неуспешната си серия от десет поредни мача без победа в първенството.
Пред Nostrabet.com 22-годишният централен нападател изрази убеденост, че „соколите“ са способни да постигнат крайната си цел. Георг разкри още какви съвети получава от дядо си Гьоко Хаджиевски.
- Георг, как видяхте отвътре ситуацията за гола?
– Знаех, че това ще е една от последните ни възможности за гол и бях пределно концентриран да играя с топката. Имах и късмет, тъй като след корнера Ангел Грънчов отклони добре кълбото и аз успях да стигна първи до него, и ударът ми да се получи по най-добрия начин.
- Заучено положение ли беше?
– Точно това не, въпреки че тренираме заучени положения от корнери и фаулове около пеналта. Във въпросната ситуация обаче става въпрос за инстинкт, както при Грънчов, така и при мен.
- Какво Ви каза треньорът преди да влезете в игра?
– Каза ми, че няма много време и трябва да направя всичко възможно, за да вкараме гол и да решим мача. Аз не бях играл досега през пролетта заради травмата, и стана добре, че се завърнах с попадение, но по-важното е, че Спартак спечели. Защото отборът при нас е над всичко.
- Контролирахте мача и създадохте доста положения, но защо не успяхте да го решите по-рано?
– Не вкарахме гол по-рано, тъй като ни преследваше малшанс в завършващия удар, а и вратарят им имаше героични намеси. Но накрая Господ погледна отбора, който бе по-добър на терена и повече искаше и търсеше победата.
- Какво ще ви даде този успех?
– Най-малкото ще свали напрежението, което се беше натрупало около нас, и ще сме по-спокойни. Отделно ще ни вдъхне също увереност и самочувствие за оставащите 13 мача, всеки един от които ще е като финал за нас.
- Ще оцелее ли Спартак?
– За мен е вън от съмнение, че ще го направи. Смятам, че сме по-силни от другите четири наши конкуренти и ще се спасим. Ние не спираме да работим усърдно на всяка тренировка и се стараем да изпълняваме задачите на треньора, за да може огромните усилия, които полагаме, да се възнаграждават. Искаме също непрекъснато да се подобряваме и да се развиваме като отбор.
- С кой от съотборниците си се разбирате най-добре на терена?
– С Шанде. Двамата играем вече няколко месеца заедно се и сме постигнали синхрон. На него футболът му е ясен и аз зная във всеки един момент къде да очаквам подаване, когато има топката в краката си. Тайлсон и Жота Лопес също се оказаха стойностни зимни попълнения в предни позиции, но такива имаме и във всяка линия. Отзад са Димо Кръстев, Борис Иванов и Мартин Георгиев, а в средата на терена и атака тепърва ще видите колко много могат Джон Еманюел и Талес. Благодарение на новите Спартак вече е един различен тим и става по-конкурентноспособен и опасен за всеки.
- При какви условия бихте останали в Спартак през лятото?
– Вижте, аз се чувствам добре тук, а и Варна също ми харесва като град. Имам още една година и половина договор, и ако съм желан в Спартак, ще продължа. Още повече, че през следващия сезон се надявам отборът да има по-сериозно присъствие в групата на майсторите.
- Как се стигна до преминаването Ви в Спартак?
– Аз бях в Шкупи, когато моят дядо ме е препоръчал на шефа на Спартак. Алекс Илиев се свърза с мен и ме покани на едномесечни проби, през които явно са се уверили, че мога да свърша работа. Предложиха ми договор, който аз приех, и ако трябва да съм честен няколко месеца по-късно, мисля, че направих правилен избор.
- Какво мислите за феновете на Спартак?
– Това е най-великата публика, за която съм играл. Те ни следват навсякъде и за тях Спартак се е превърнал в кауза за живот. За мен е чест, че мога да се раздавам за такива отдадени привърженици, и нека да знаят, че всеки от нас дава максимума от себе си, за да ги радва.
- Разкажете за Вашия футболен път?
– Започнах да играя още на 5 години в Работнички от родния ми Скопие. 5 години изкарах там и после още толкова в децата и юношите на Вардар. На 16 години заиграх в представителния тим, но тогава ситуацията бе трудна. В клуба нямаше пари и организация. Затова си тръгнах и 6 месеца бях в Тетекс. След това още 6 месеца в Дубай, където играх под ръководството на дядо. Когато се прибрах в родината си, играх отново за Работнички, после се озовах в Шкупи и оттам в Спартак.
- Георг, какво научихте от дядо си Гьоко за футбола?
– Всичко, което трябва да знае едно малко момче за играта. Бяхме по цял ден заедно и от дядо получих първите си футболни уроци. Той ме записа и в Раднички, и когато започнах да тренирам, всеки ден му се обаждах от стадиона и дядо продължи да ми обяснява какво да правя. Сега двамата сте отново заедно и в Спартак.
- Какъв треньор е Гьоко Хаджиевски?
– Строг и изключително взискателен. Държи много на дисциплината, но има и тънък подход към всеки един футболист. Оношението му е едно и също към всички, така че аз не се ползвам с привилегия, че съм му внук. Такъв съм само в вкъщи, а по време на тренировките и мачовете за Гьоко Хаджиевски съм един от играчите. Аз обаче съм задължен да давам винаги най-доброто от себе си, за да не излагам дядо.
Редактор "Екип на Петел",
За реклама в "Петел" на цена от 40 евро без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
Иран взриви с ракета най-голямата петролна рафинерия на Бахрейн
Дата: 05/03, 21:16
Лудогорец съхрани шансове за титлата след 1:0 срещу Левски
Дата: 05/03, 21:07
БАТА: Десетки българи са още в ОАЕ и на кораби, евакуират ВИП лица
Дата: 05/03, 20:58
Жена скочи в 7-метров преливник на язовир, за да спаси кучето си в Монтана
Дата: 05/03, 20:50
