Проф. Стоянович: Цяло поколение избира по-нисък стандарт на живот срещу повече свободно време и липса на ангажираност

02/05/2026, 13:28

кадър: бТВ

На 1 май – Деня на труда, който за мнозина се превърна в почивка, а не повод за размисъл върху труда, темата за българското трудолюбие отново излезе на преден план.

Според историка проф. Петър Стоянович, представата за българина като предприемчив и работлив човек отдавна е разклатена. По думите му трудолюбието не може да се разглежда еднозначно – то зависи от епохата, поколенията и обществените условия.

В ефира на бТВ Стоянович отбелязва, че още в края на социалистическия период се е появило дълбоко разминаване между труда и възнаграждението. „Не се напредваше с труд, не те повишаваха за заслуги – там се счупи системата“, коментира той.

Историкът даде пример и с т.нар. трудови бригади, които първоначално имали икономически смисъл, но с времето се превърнали в символ на неефективност и формализъм. „Те ни лъжат, че ни плащат, ние лъжем, че работим“ – така обобщава духа на епохата той.

Особено тревожен според Стоянович е промяната в мисленето, започнала през 70-те години: възпитанието на младите да „учат, за да не работят“. Трудът постепенно се превърнал в нещо непривлекателно, дори „срамно“, а връзката между усилие и резултат – прекъсната.

Днес тенденцията продължава. По данни на европейската статистика България е сред страните с най-висок дял на млади хора, които не работят и не учат. Стоянович посочва, че съществува цяло поколение, което съзнателно избира по-нисък стандарт на живот срещу повече свободно време и липса на ангажираност.

„Смаляването на мечтите е най-големият проблем“, подчертава той. По думите му липсата на амбиция и желание за развитие поставя под въпрос бъдещето на обществото, включително способността му да се развива икономически и да защитава интересите си.

Като контрапункт историкът дава примера на Германия, която след Втората световна война успява бързо да възстанови икономиката си благодарение на силна трудова етика.

Въпреки всичко изброено проф. Стоянович остава умерен оптимист. Той отбелязва, че в България вече има компании и предприемачи, които работят успешно и създават продукти на световно ниво. Според него обаче ще е необходимо време, за да се „обърне палачинката“ и трудът отново да бъде възприет като ценност и средство за лична реализация.