Семейство с 5 деца иска от държавата не помощи, а облекчения за учебници и спорт

11/03/2014, 07:13

“Не искаме социални помощи, а ясно изразени жестове от държавата. С тях тя да прави комплимент на многодетните семейства, а не да им дава милостиня. Има практични неща, които могат да помогнат на родители като нас”, казват Петър и Марина Морчеви от Бургас, цитирани от 24 часа.

Те са родители на 5 деца и са пълни с идеи как животът им и този на семейства като тяхното може да бъде облекчен с прости жестове от страна на държавата. “Всеки отговорен родител иска децата му да бъдат добре образовани, а не само нахранени и облечени. Защо не се помисли за облекчения в тази насока?

Не е трудно например до завършване на средното образование учебниците и помагалата за 3-о и всяко следващо дете в семейството да са безплатни. Така ще знам, че проблемът е уреден, и ще е по-добре, вместо да се дават 5-10 лв. отгоре като помощи”, споделя Марина.

Най-голямата дъщеря Стефи-Стояна е на 20 г. и в момента е студентка в София. Избрала е да се занимава с деца с увреждания и по-специално с адаптирани за тях спортове.

Следващата е 11-годишната Россана - отличничка в училище и една от най-добрите в спортната акробатика и спортното ушу, които тренира от няколко години. Грациозното момиче обича и водните спортове - уинтсърф, кайтсърф и по-новата и актуална напоследък дисциплина SUP (само с дъска и гребло).

Запалени по сърфа са и родителите, а майката Марина и дъщерята Россана имат и купи от състезания за любители, които с гордост показват. Всъщност това не е случайно, тъй като от 2001 г. семейството има магазин за оборудване за водни спортове.

“Не ни е лесно, бизнесът върви, но с цената на много усилия - пътувания из Европа, спане по бусове и лишения”, казват Марина и Петър, докато най-малките им деца - 5-годишният Ян, 3-годишната Тея и Леда, която е само на годинка, играят около тях.
В просторното жилище се носи непрестанна глъч.

Децата пълзят по дивана, скачат, борят се, но всичко е изключително забавно. Ян с удоволствие показва как прави лицеви опори, а Леда се опитва да го копира на пода и почти успява. После идва ред на Тея, която демонстрира шпагат.

“Ян прави по 50 лицеви опори всяка вечер - като машина е”, казва майката. Тя е бивша състезателка по гимнастика, Петър навремето се занимавал с плуване. Спортният дух е завладял и децата, които редовно тренират.

Също като кака си Россана Ян е запален по спортното ушу. Петокласничката от ОУ “Васил Априлов” обаче ходи и на курс по английски. “Денят ни започва по строга програма. Планирано е - кого в колко часа да заведем на училище, на градина, на спорт, на курс.

Изключително сме благодарни на общината, че детската градина за Ян и Тея е безплатна
Това е голяма помощ”, казват многодетните родители. Още преди 2 г. те писали писмо до кмета Димитър Николов с предложение синята зона в Бургас да отпадне за многодетни родители, но получили отказ с аргумент, че няма нормативна база за подобна промяна.

“Ние бяхме наясно с това, но се надявахме тези, от които зависи, да променят нещата. Все има начин, може да се заимства от преференциите за инвалиди”, смята Петър.
Съпругата му предлага още нещо практично, свързано с разходките на децата в любимата им Морска градина.

“Нека до входовете на тази градина да има места за паркиране на многодетни родители. Не може да си представите колко е сложно, като тръгна с всичките деца, с количките, колелата и други съоръжения да пресичам улицата към парка”, казва Марина.

Идеите на Морчеви не спират. Сред предложенията им е държавата да поема таксите за спортни и други извънкласни занимания за 3-ото и следващото дете. Или пък многодетното семейство да не плаща данък за автомобила си, а защо не и за жилището.

Или да получава кредит за дом с преференции. “Необходима е концептуална промяна в отношението към многодетните родители. Държавата трябва да предлага жестове, с които да награждава тези семейства, и така да стимулира онези, които в повечето случаи си остават с 1-2 деца.

Нека да има ясно изразени жестове, а не социални помощи”, убедени са Марина и Петър. Те дават пример с Македония, където след 3-ото дете майките получават пожизнена пенсия. Казват, че като тяхното семейство има и други в Бургас - поддържат връзка, обменят опит за децата, а Петър се шегува, че може да направи партия на многодетните родители.

В същото време обаче признават, че все още ги възприемат повече като екзотична, отколкото като нормална фамилия. Дори непознати често ги питат дали многото им деца не са плод на религиозни убеждения. “Не сме нито евангелисти, нито сектанти, макар че приемаме правото на всеки да избира в какво да вярва”, казват Морчеви. Те са имали възможност да се устроят в Германия, но са избрали България.

“Всеки камък си тежи на мястото. Моите братя също имаха възможност да живеят в чужбина, но не го направиха. И те се борят да успеят в родината си”, казва Марина.
Интересното е, че и тя е рожба на многодетно семейство - има трима братя и сестра. Най-доволна от нейното многодетство била майка й.

“Бабите много помагат, ако не са те, няма да се справим”, казва Марина. С Петър се срещат преди 12 г. и оттогава са в пълен синхрон и в живота, и в бизнеса. Запознават се
в Бургас, когато Марина, още студентка в Пловдив, се качва в колата на Петър, за да я закара до града на тепетата. Красивата бургазлийка пътува с дъщеричката си Стефи-Стояна, чийто баща починал твърде млад.

“По време на пътуването си пожелах да имам такава жена и такава майка”, признава Петър. Освен че обръща изключително внимание на спорта, Марина се стреми да храни семейството здравословно. Зареждат се с екологично чисти храни, произведени от други млади семейства от региона, а в закусвалните на световните вериги стъпва само 1-2 пъти годишно.

От няколко години Петър и Марина се борят да осъществят голямата си мечта -
да създадат сърф училище, в което безплатен курс на обучение да преминат всички
деца от Бургас, които ходят на училище и имат желание да усвоят този спорт.

“Стана обаче нещо като параграф 22. Разговарях с кмета на Бургас Димитър Николов, той хареса идеята, но тъй като плажовете са изключителна държавна собственост, топката е в ръцете на регионалното министерство.

Срещах се с предишния областен управител Константин Гребенаров, но и от него нищо не зависело”, казва Петър. Той иска малък терен на плажа Атанасовска коса, който започва от евиния плаж към солниците, защото единствено там вятърът е подходящ за сърф занимания.

Тази ивица обаче все няма концесионер и така семейството се опитва да реши заплетения казус вече 4-5 г.

11-годишната Россана (в средата) слуша с внимание майка си Марина.

5-годишният Ян вкарва топката в баскетболния кош, който е част от трапезарията на семейството.