Голяма Богородица е - един от най-големите християнски празници

15/08/2026, 06:58

кадър: Петел

На 15 август православната църква отбелязва един от най-големите християнски празници - Успение на Пресвета Богородица.

Успение на Пресвета Богородица е голям християнски празник, посветен на смъртта на Божията майка. Чества се и от православни християни, и от католици. Според Светото писание на 64-годишна възраст Божията майка напуска земния живот. Богородица се молила в Елеонската планина, когато й се явил архангел Гавраил, подал й палмова клонка и й възвестил, че след три дни духът й ще се пресели в Царството небесно, предаде "Фокус".

Божията майка приела с радост вестта и последното й желание било да види Светите апостоли заедно. Желанието й се сбъднало и на третия ден ангелите слезли да приберат душата й. Погребали Светата Дева в една пещера край Гетсиманската градина и затворили входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отворили, намерили само плащеницата на светицата – тя възкръснала и се преселила при своя Син.

Българите много почитат празника и го наричат Голяма Богородица, а в Родопите - Голяма чьорква.

Навсякъде в православните храмове го отбелязват с тържествена църковна литургия, с водосвет и със специално въздигане на хляба, защото според библейските сказания Богородица се явила пред апостолите, когато те благославяли хляба. Култът към Богородица е дълбоко вкоренен и всеобхватен по цялата българска етническа територия. Божията майка е почитана като лечителка, като покровителка на майчинството, брака и семейството, като защитница на бедни и онеправдани.

Вярва се, че светицата помага на бездетни невести да се сдобият с рожба. Затова на Голяма Богородица младите булки или жените, които още не са родили, не трябва да похващат ръчна женска работа. Те отиват в черквата, палят голяма свещ за Божията майка и поднасят дарове – домашно изработени кърпи, престилки, чорапи. Окичват иконата с цветя, най-често богородички. На нея закачат и специални вотиви – малки метални изображения на бременна жена или на пеленаче. Правят това с надеждата, че скоро ще забременеят и ще родят. След тържествената празнична служба жените раздават за здраве богородични пити с пожелание: нека Света Богородица да ни е на помощ!

От този ден до празника Рождество на Пресветата Богородица (8 септември, Малка Богородица) народната традиция забранява на жените да тъкат и сноват, да плетат и да шият, за да е здраво цялото домочадие. В Ловешко през същия период под прага слагат бял трън, за да не влизат болестите вкъщи. Народната вяра в Богородица като лечителка определя изпълняването на празника на редица обреди. Болни и недъгави обещават, ако получат изцеление, да направят специален дар за нея на църква или манастир, чийто патрон е Богородица.

Голяма Богородица се чества и като патронен празник. В селищата, в които местната църква или близкият манастир носят името на светицата, се свикват сборове, на които идват хора от цялата околност. Те събират пари и купуват животно за курбан в чест на светицата. Празничните трапези се нареждат обикновено на стари черковища и оброци, край лековити води и параклиси или в дворовете на църкви и свети обители. Много древна практика е даряването на храмове и манастири, на аязми и свети места със споменатите вотиви, изобразяващи болната част от тялото.

Имен ден празнуват Мария, Мара, Мариам, Мариан, Мариана, Мариела, Мариета, Марийка, Марин, Марина, Марио, Мариян, Марияна, Маруся, Марян, Маша, Мика, Мима, Мими, Мирела, Панайот, Преслава, Преслав.