Юлия Георгиева: Проблемите, които ни влудяват

24/03/2014, 07:59

Напоследък косите ни настръхват от хора, които се барикадират в къщите си. За щастие ситуацията с Валентин от Варна беше значително по-лека от тази с Петко от Лясковец. Първите коментари за подобни психически сривове са, че лудостта застига хората заради трудните условия на живот в родината. Това обаче просто не е така, особено при варненеца. А и статистиката сочи, че именно в по-развитите в икономическо отношение страни стават най-много подобни инциденти. Стресът, разбира се, е основен фактор, но въпросът е какво да направим ние, не като общество или институции, а всеки един от нас, за да ограничим броя на подобни драми.

Може би просто трябва да умеем по-добре да оценяваме проблемите си, да престанем да смятаме, че сме център на вселената. Животът с мисълта „защо все на мен“ и „моята участ е най-тежка“ лесно се отклонява от нормалното. Около нас винаги има повече хора, които ни обичат и са готови да ни помогнат, отколкото мислим. Единствената пречка обаче е егоцентризмът ни. Най-често той ни спира да облекчим положението на някого в нужда. По неписан закон, затова е трудно и да получим помощ от някого.

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!