КНСБ с 25 основни изисквания към управленската програма на правителството

04/09/2026, 16:11

Снимка: Министерски съвет

Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) постави 25 основни изисквания към изпълнението на управленската програма на правителството за периода 2026–2030 г.

КНСБ настоява успехът на заложените реформи да се измерва не само с приети закони и стратегии, а с реалния им ефект върху доходите, заетостта, трудовите и социалните права и качеството на публичните услуги.

Сред водещите искания на синдиката е разработването на ясна политика по доходите, която да гарантира устойчив ръст на реалните възнаграждения, намаляване на нископлатената заетост и сближаване със средноевропейските равнища. КНСБ настоява също данъчната, осигурителната и бюджетната политика да се оценяват и според способността им да намаляват неравенствата и да гарантират качествени публични услуги.

От КНСБ изискват всяка съществена реформа да бъде обезпечена с финансов ресурс, конкретни срокове, отговорни институции и измерими показатели, така че да може да се оценява не само дали дадена мярка е приета, но и дали е постигнат реален икономически и социален резултат.

Синдикатът поставя акцент и върху индустриалната политика, пише БГНЕС. Според КНСБ тя трябва да запазва националния производствен капацитет, да насърчава по-висока добавена стойност и реинвестиции и да води до създаването на качествени работни места и по-високи доходи. Публичното финансиране, инвестиционните стимули и обществените поръчки според конфедерацията трябва да бъдат обвързани със социални критерии.

Зеленият, технологичният и дигиталният преход трябва да бъдат управлявани като социален процес, подчертават от КНСБ. Конфедерацията настоява за предварителна оценка на ефекта върху заетостта, възможности за обучение и преквалификация и защита на доходите при професионален преход. Особено внимание е отделено на изкуствения интелект – синдикатите искат човешки контрол, прозрачност и право на информация и оспорване на решенията, когато алгоритмични системи засягат работещите.

По отношение на пазара на труда КНСБ настоява за политики за качествена и устойчива заетост, професионална адаптация и подкрепа за младите хора и уязвимите групи. Конфедерацията иска и предвидима политика по трудовата миграция, която едновременно да отговаря на нуждите на бизнеса и да гарантира защита и равно третиране на работниците от трети държави.

КНСБ настоява социалният диалог да бъде част от самия механизъм на управление, а синдикатите и работодателите да бъдат включвани преди вземането на решения. Конфедерацията иска и конкретни законодателни мерки за разширяване на колективното трудово договаряне.

Сред останалите ключови направления са намаляване на бедността и неравенствата, реформа на общественото осигуряване и пенсионната система, устойчиво финансиране на образованието, науката и здравеопазването, както и кадрова и доходна политика в публичния сектор.

В енергетиката КНСБ настоява за баланс между сигурността на системата, конкурентоспособността на индустрията и защитата на домакинствата, както и за справедлив преход за работещите и засегнатите региони. Сред предложенията са развитие на ядрената енергетика, необходимите базови и балансиращи мощности и защита на енергийно бедните домакинства.

Конфедерацията поставя конкретни изисквания и към транспорта, културата, регионалната политика, ВиК сектора, „Български пощи“, земеделието и околната среда. За „Български пощи“ например КНСБ смята, че стабилизацията не може да бъде отлагана до края на управленския период и са необходими незабавни мерки за финансово оздравяване, модернизация и защита на човешкия ресурс.