Експерт: ГЕРБ закъсня с кандидата за президент, балотажът изглежда неизбежен

07/09/2026, 10:54

Кадър бТВ

Партиите все по-често остават на заден план при публичното представяне на кандидатите за президент, но продължават да имат ключова роля в изборната битка. Зад обявените като граждански и независими претенденти стоят инициативни комитети, партийни структури и утвърдени политически формации.

Кой ще определи следващия президент – личните качества на кандидатите или партиите зад тях? Темата коментираха в ефира на БТВ пиар експертът доц. Диана Дамянова, културологът и медиен експерт Георги Лозанов и медийният експерт Нидал Алгафари.

Според Дамянова има ниско обществено доверие към политическите формации, пише novini.bg.

„Това не е тенденция, а логика. Най-после, след колко години преход, разбраха, че партията в днешна България е мръсна работа и че тя не среща подкрепата на хората“, коментира тя.

По думите ѝ кандидатите се стремят да не бъдат прекалено силно обвързвани с политическите сили, които ги подкрепят, защото това може да им донесе повече негативи, отколкото ползи.

„Не партиите бягат. Според мен кандидатите бягат от ярката партийна подкрепа, която повече им взима, отколкото им дава“, каза Дамянова.

Тя подчерта, че независимо от публичното представяне зад повечето претенденти стоят ясно разпознаваеми партийни структури.

„Всичко това е във визията, на пръв поглед, а пък зад всеки от кандидатите стоят ясни партийни структури“, допълни експертът.

Според Дамянова формалното дистанциране позволява на партиите да ограничат политическата си отговорност при евентуален неуспех. За избирателите обаче връзката между кандидатите и политическите сили остава видима.

„В тази ситуация от 11 кандидати ще имат 10 провала, ако може да кажа така. Това е сигурно“, заяви тя.

„Всеки от тези кандидати се свързва с определена партия и партийният вот според мен ще доминира и в тези избори“, допълни Дамянова.

Георги Лозанов коментира и навлизането на журналисти в политиката, като подчерта, че отделните случаи не могат да бъдат поставяни под общ знаменател.

„От журналистиката в момента влиза в политиката рязко само господин Вълчев, защото Илияна Йотова отдавна е в политиката. Да говорим за нея вече като за журналист е малко реминисценция“, посочи той.

Според Лозанов партийната подкрепа няма да влияе еднакво върху всички кандидати. Част от формациите разполагат с по-дисциплиниран електорат, докато избирателите на градската десница са по-малко склонни да следват безусловно решенията на партийното ръководство.

„Партията може да каже: ние сме за този кандидат, но това не означава автоматично, че целият електорат ще гласува за него“, обясни медийният експерт.

Нидал Алгафари смята, че ГЕРБ се е забавила прекалено много с обявяването на позицията си за президентските избори.

„ГЕРБ закъсняха толкова много, че вече, дали ще кажат или няма да кажат, дали ще издигнат или няма да издигнат, в последния момент да извадиш някакъв кандидат като зайчето от ракава е трудно“, коментира той.

По думите му забавянето е свързано и с общия спад на доверието към политическите партии.

„Партиите едно време събираха по стотици хиляди по площадите. Тогава имаше някакво доверие в тях, имаше някакви надежди в тях. Сега няма партия, която да може да събере повече от пет хиляди души някъде, каквато и да е форма“, заяви Алгафари.

Според него отслабването на партийната идентификация увеличава значението на личностите и на мажоритарния вот за сметка на програмите и идеологиите.

Дамянова и Лозанов очакват президентските избори да стигнат до втори тур. Пиар експертът свърза прогнозата си и с начина, по който са съставени избирателните списъци.

„Балотаж ще има, защото българските партии, за които по-рано казах, че са нефункционални, продължават да държат избирателни списъци, в които има 6 милиона и 700 хиляди избиратели и то в една държава, в която има 5 милиона жители“, коментира Дамянова.

Според нея ниската активност и големият брой хора в списъците, които реално не участват във вота, правят втория тур неизбежен.

Лозанов постави под съмнение възможността за масово преливане на гласове между партии с дълбоки политически противоречия.

„Ако има 9 души от ГЕРБ, които биха гласували за когото и да е, който идва от ПП-ДБ, аз ще си обърна главата надолу. Просто няма“, каза той.

По думите му отношенията между ГЕРБ и „Продължаваме промяната – Демократична България“ след политическото им партньорство са оставили трайна следа сред избирателите.

Подобен проблем би възникнал и при опит вотът на „Възраждане“ да бъде пренасочен към кандидат, подкрепен от ПП-ДБ.

„Да накараш хората на „Възраждане“ с партийна воля да гласуват за ПП-ДБ, тук вече се иска доста голяма степен на магичност“, коментира Дамянова.

Другият ключов въпрос е дали кандидатите ще успеят да привлекат до урните хората, които традиционно не гласуват. Според Дамянова именно тази група може да се окаже решаваща, но засега не се вижда кампания с достатъчно силен мобилизиращ потенциал.

„Не виждам кампания, която по какъвто и да било начин може да накара негласуващия българин в момента да гласува. Засега тя го усмихва, и то в недобрия смисъл на думата“, заяви тя.

Лозанов смята, че предстоящият вот може да се окаже по-значим от обичайното, защото зад кандидатите стоят различни визии за развитието на страната и мястото ѝ в Европа.

„Политически битката ще е между Илияна Йотова и Гюров. И даже не между Илияна Йотова и Гюров, а между Радев и Гюров“, каза той.

Според медийния експерт един от основните въпроси е дали евроскептицизмът ще се превърне в доминираща държавна политика. Той предупреди, че следването на изолационистки модел крие сериозни икономически рискове.

„Много се надявам, че българският избирател ще си даде сметка за това. Няма да може да бъде отклонен с тези непрестанни дразги – виж го този, виж го онзи. Ами ще види фокуса“, заяви Лозанов.