Реплика: Шамар и общество

26/03/2014, 09:13

Веселин Златков

Боят не е решение, прилагането на физическа сила не е цивилизовано и приравнява човека с животните. Това е едно от първите неща, на които още като деца ни учат и в семейството, и в училище. Реалният живот обаче постоянно поставя под съмнение този принцип. Случаят във варненски фитнес, в който мъж нагло опипва жени, докато накрая не си намира майстора в лицето на каратист с развито джентълменско чувство, е просто поредният пример за това.
Къде е границата, в която да ступаш някого е по-добре, отколкото да гледаш безучастно отстрани? Може ли да бъде оправдан един „нецивилизован“ шамар, когато това е единственият начин да се спре нечие неадекватно поведение? И могат ли всъщност един-два удара, нанесени навреме, да предотвратят нещо по-сериозно?
Честно казано, аз нямам отговори на тези въпроси и се надявам никога да не ги търся по личен повод. Всеки от нас има вътрешна бариера да раздава собствено правосъдие, която може лесно да падне, когато стандартните методи за опазване на реда и приличието са изчерпани. За съжаление обаче, като повечето неща у нас, които трябва да ни защитават, и въпросната невидима бариера е станала доста хлабава.

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!