След като чува "Не си прав" от учителката си, Илиян получава четири пълни шестици на матурите и номинация за "Национална диплома"

14/09/2026, 10:40

кадър: bTV

Един въпрос в час по литература, едно „Не си прав!“ от учител и години по-късно – четири пълни шестици на матурите и номинация за „Национална диплома“ – това е кратката история на една учителска провокация, останала след повече от 40 години пред черната дъска.

Как един преподавател по български език и литература се превръща в стълб за възпитаниците си и в институция за професията? Историята от Монтана разказа bTV.

Илиян Илиев излиза от Гимназията с преподаване на чужди езици в Монтана с пълни шестици по български език и литература, по биология и с още две от изпити по желание, за които се подготвя самостоятелно.

„Той се яви на профилирана подготовка, без ние да имаме такъв профил. Тоест той се явява на по-високи нива, каквито не учим в училище“, казва Елка Бабачева, класен ръководител.

Резултатите по биология му отварят вратата към Биологическия факултет на Софийския университет, но той избира българска филология.

„Причината седи от Ваше дясно“, казва Илиян Илиев, студент.

Първият му спомен от часовете по литература на Елка Бабачева е един въпрос: трябва ли при писането на есе да търсим съпоставка с мнението на други автори.

„И аз казах убедено, че няма смисъл от друго чуждо мнение, стига нашето мнение да го обосновем и да си го напишем в есето. И тя каза: „Ще трябва да те разочаровам, не си прав!“. И оттогава е постоянно търсене на диалога и на съпоставка – чуждото със своето и продукта на тази комуникация“, казва Илиян Илиев.

Може би именно в този спор се крие и методът на Елка Бабачева.

За повече от 40 години тя е подготвила десетки отличници и олимпийци, а цели випуски носят по дванайсет пълни шестици.

Сред тях е Ивелина. Днес тя е юрист и живее в София.

„И всъщност госпожа Бабачева изигра ключова роля за това да успея да вляза право в Софийския университет, защото тя беше огромна подкрепа за мен за изпита по български език и литература, който навремето – мисля, че сега не е такъв – навремето беше изключително тежък и изискваше от нас много да знаем, много да мислим, много да сме чели, доста добре да пишем и да интерпретираме литературните произведения“, казва Ивелина, бивш възпитаник.

Най-ценният училищен албум на Елка Бабачева се състои от няколко обикновени листа с разпечатани снимки. Годината е хиперинфлационната деветдесет и седма. Учениците ѝ нямат пари за истински албум и тя намира начин всеки да получи свой.

„Госпожа Янакиева беше директор тогава. Ходих при нея да се помоля за двайсет и седем джоба – тогава нямаше и джобове, за да ги пъхна така и в средата да бъдат адресите и всеки един да получи такъв импровизиран албум“, разказва Елка Бабачева.

Концепцията ѝ на преподавател не приема ученика като съд, чиято глава трябва да се напълни със знания и информация.

„А факел, който трябва да бъде запален, тоест да бъде вдъхновен и оттук насетне той сам да си изгради бъдещето, да си изгради личността и да учи и съответно да просперира, но се опитвам до всеки да стигна като човек. А като стигнеш до него като човек, той по някакъв начин открехва, провокира, на тази провокация отговаря и се получават нещата“, казва Елка Бабачева.

Специално място в програмата ѝ за десетокласниците, с които започва новата учебна година, е писателят Атанас Далчев, неглижиран според нея дълги години.

„А всъщност Далчев обръща внимание към вещния свят, чрез който пак се добива генерализиран смисъл. Психологически пак откриват идеята за човека, но чрез вещите, които ни заобикалят. Много са хубави произведенията на Далчев!“, казва учителят.

„Бая труд полага учителят, за да бъде разбран, но си струва“ е цитатът от Радичковия „Ноев ковчег“, който е сред любимите ѝ. Другият е, разбира се, на Далчев.

„Откъс от „Молитва“: „Научи ме, Господи велик, да живея като всички хора“, казва Елка Бабачева.

Елка Бабачева е носител на няколко приза „Учител на годината“, включително на Международната фондация „Св. св. Кирил и Методий“ за високи постижения в хуманитарната област.

Тя е двигател на училищния живот, на културни събития и на съдби. Тази година за нея всичко започва отначало само с едно нещо – отново да запали факела.