Проф. Иван Тодоров за събарянето на Баба Алино: Защо не разрушат и незаконния строеж на магистрала "Хемус"?

14/09/2026, 11:53

Кадър Евроком

Строежът на участъци (лоти) 4, 5 и 6 от автомагистрала „Хемус“ беше обявен за незаконен от служебното правителство през 2021 г. поради липса на одобрени подробни устройствени планове и разрешения за строеж.

Защо към тези участици не се процедира, както към строежите на Баба Алино т.е. да се започнат стъпки към събаряне?

Този казус посочва проф. Иван Тодоров пред Сашо Диков.

"Токът е спрян. Водата е спряна. Достъпът до част от домовете е ограничен.

А докато политиците се надпреварват кой ще бъде по-безкомпромисен към „Баба Алино“, проф. Иван Тодоров – един от разпознаваемите специалисти по административно право в България – постави въпроса, който все по-рядко се чува:

Какво правим с хората, които не са строили, не са издавали документи и не са контролирали строителството, а просто са купили готови жилища?", пишат от Real Estate Varna

Думите му са изключително тежки:

„Тоест те не са виновни за нищо. И какво правят с тия хора? Подлагат ги на нещо като малък геноцид. Спират им тока, спират им водата. Как с малки деца ще живееш без ток и вода?“

Нека бъдем коректни: „нещо като малък геноцид“ е метафора, използвана от проф. Тодоров, а не юридическа квалификация.

Но зад тази метафора стои въпрос, който не може вечно да бъде заглушаван с една-единствена дума – „незаконно“.

КАК ЦЯЛ КВАРТАЛ СЕ ПОЯВЯВА ПРЕД ОЧИТЕ НА ДЪРЖАВАТА?

Това не е история за човек, който тайно е построил незаконен гараж зад къщата си.

Говорим за мащабно строителство.

Сгради се появяват в кадастъра. Издават се документи. Изповядват се нотариални сделки. Има ток и вода. Плащат се данъци. Хора купуват готови имоти, нанасят се и живеят в тях.

И проф. Тодоров задава един убийствено прост въпрос:

„Всеки ли трябва да наеме една солидна адвокатска кантора, да направи мащабно проучване законно ли е, незаконно ли е?“

И още:

„Как може някой гражданин да си представи, че цял квартал в един голям български град може да бъде незаконно построен?“

Точно тук политическият лозунг „незаконно е – събаряй“ вече не е достатъчен.

Защото, ако един обикновен гражданин е трябвало сам да разкрие всичко това, възниква логичният въпрос:

КЪДЕ БЯХА ИНСТИТУЦИИТЕ?

Къде беше контролът, когато се строеше?

Къде бяха ДНСК и Община Варна?

Кой издаваше документите?

Как се стигна до нотариални сделки?

Как бяха присъединявани токът и водата?

Как хората плащаха данъци и живееха там с години?

И ако всичко е толкова очевидно незаконно днес – защо не беше толкова очевидно за държавата вчера?

А ДНЕС ВСИЧКИ ИЗВЕДНЪЖ СА БЕЗКОМПРОМИСНИ

Месеци наред Коста Стоянов, Светослав Йорданов и „Възраждане“ упражняват силен публичен натиск по казуса „Баба Алино“.

Сигнали. Проверки. Парламентарни въпроси. Искания за актове. Искания за ограничаване на достъпа. Настояване незаконните обекти да бъдат премахнати.

Това е тяхно право като политическа сила.

Но когато един сложен юридически и човешки казус постоянно се свежда до:

„Незаконно е → затваряй → спирай → събаряй“

изчезва половината от истината.

На фона на този политически натиск Благомир Коцев и Иван Шишков демонстрират все по-твърда линия.

Шишков стигна до категоричната публична позиция, че къщите трябва да бъдат съборени и че „няма друго решение“.

Община Варна премина към изпълнителни действия.

ЕРП прекъсна електричеството.

ВиК прекъсна водата.

Достъпът до част от домовете беше ограничен.

И ето го резултата:

„Патриотите“ настояват.

Институциите действат.

А сметката първо пристига при собственика.

Не при чиновника, който е бездействал.

Не при контролния орган.

Не при този, който е издал спорен документ.

Не при този, който е допуснал строителството да продължи.

А при човека зад вратата.

ИМА И КОНКРЕТНО СЕМЕЙСТВО. НЕ ТЕОРИЯ.

Историята, публикувана от Varna24, показва защо думите на проф. Тодоров не могат просто да бъдат отминати.

Става дума за двама украински пенсионери.

Те не са строители.

Не са КУБ.

Не са чиновници.

Те са купувачи.

На 29 март 2024 г. сключват предварителен договор с КУБ за вече построената къща и от 2024 г. живеят в нея. През 2025 г. получават нотариален акт за имота. Според адвоката им са налице данъчна оценка, скица, платен местен данък и съответните документи.

Жената е с ТЕЛК.

През 2026 г. двамата заминават за Украйна по медицински причини.

На 27 август разбират, че електричеството в дома им е прекъснато.

След това е прекъсната и водата.

Но има още един много важен детайл.

Според адвоката им Александър Александров заповедта на Община Варна е адресирана към „Форест Клуб Варна“, а не към двамата собственици.

Тоест според защитата те не са адресати на заповедта и не са били уведомени като такива, но изпълнението засяга пряко собствения им дом.

Затова от тяхно име е подадена индивидуална жалба до Административния съд – Варна, заедно с искане за незабавно спиране на изпълнителните действия по отношение на конкретната им сграда.

Адвокатът им заявява и готовност при необходимост да търсят защита пред Европейския съд по правата на човека.

И сега отново прочетете думите на проф. Тодоров:

„Тук има едни невинни хора, които отиват и искат да си вземат жилище. Продали са си жилището и ги изхвърлят на улицата. Това не е хуманно отношение.“

И още по-категорично:

„Не може държавата да е виновна и да ги изхвърли.“

ТОВА НЕ Е ЗАЩИТА НА КУБ

Това трябва да бъде пределно ясно.

Ако инвеститорът съзнателно е строил незаконно – да носи отговорност.

Ако са използвани документи, които не дават право на извършеното строителство – да се установи кой ги е използвал и кой ги е издал.

Ако длъжностни лица са знаели и са бездействали – да отговарят.

Ако присъединяването към ток и вода е било извършено в нарушение на закона – да се установи кой го е разрешил.

Ако нотариални сделки са извършвани при проблемен статут на сградите – да бъде изследвана цялата верига.

Но не може десетки институционални действия и бездействия да изчезнат от картината и накрая цялата държавна мощ да се стовари върху последния човек във веригата – купувача.

И ТОГАВА ИДВА НЕУДОБНОТО СРАВНЕНИЕ С АМ „ХЕМУС“

Проф. Тодоров сравнява случая с незаконно изпълнено строителство по автомагистрала „Хемус“.

Там подходът е различен.

Държавата търси начин вече изграденото да бъде запазено, вместо автоматично да бъде унищожено.

И Тодоров пита:

„Нали е незаконна? Нали е незаконен строеж? Защо не я разрушат?“

Защото разрушаването може да причини още по-голяма обществена вреда.

И тогава идва най-важното:

„Държавническо отношение трябва да има и към гражданите на тая държава, така както има и към пътя.“

Ето това е въпросът към Коцев, Шишков, Коста Стоянов, Светослав Йорданов, „Възраждане“ и всички институции, които днес говорят за законност:

ЗАЩО ЗА МАГИСТРАЛАТА ТЪРСИМ РЕШЕНИЕ, А ЗА ХОРАТА ПЪРВО ТЪРСИМ КЛЕЩИТЕ ЗА ТОКА, КРАНА ЗА ВОДАТА И СТИКЕРА ЗА ВРАТАТА?

Законността не започва в деня, в който запечатваш дома.

Тя започва с първата тухла.

С първия документ.

С първия подпис.

С първата проверка, която е трябвало да бъде извършена.

И с първия чиновник, който е знаел какво се случва.

Проф. Тодоров го формулира пределно ясно:

„Веднъж си направил една беля, като си допуснал незаконно строителство, айде втора беля – да унищожиш живота на хората. Не може така. Държавата трябва да си носи отговорност.“

И НАКРАЯ – ЕДИН ПРОСТ ВЪПРОС

Коста Стоянов и Светослав Йорданов могат да настояват за по-твърди мерки.

„Възраждане“ може да иска събаряне.

Коцев и Шишков могат да защитават своята позиция.

Но когато политическият натиск и действията на институциите вървят в една и съща посока, обществото има право да попита: това просто съвпадение ли е – и кой в крайна сметка плаща цената?

Правовата държава не е състезание кой първи ще остави едно семейство без ток, вода и достъп до дома му.

Правовата държава означава да бъде установена цялата отговорност – от инвеститора до всеки държавен или общински служител, който е действал или бездействал.

И едва тогава можем да говорим за справедливост.

Защото иначе остава един много неприятен въпрос:

ДЪРЖАВАТА НАЙ-ПОСЛЕ ПОКАЗА СИЛАТА СИ. НО ЗАЩО Я ПОКАЗА ПЪРВО ПРЕД ВРАТАТА НА ХОРАТА, А НЕ ПРЕД ВРАТАТА НА ОНЕЗИ, КОИТО ДОПУСНАХА ВСИЧКО ТОВА?

ЗАКОННОСТ – ДА.

ОТГОВОРНОСТ – ДА.

НО ЗА ВСИЧКИ.