Бай Найден посреща 90-те със стадо от 60 овце

20/09/2026, 10:53

Кадър Нова Тв

На прага на 90-годишнината си бай Найден Величков продължава да живее там, където се чувства у дома - високо в планината, сред овцете и кучетата си. Без телевизия, без интернет и далеч от шума на модерния свят, той всеки ден се грижи за стадо от 60 овце, пише nova.bg.

Дори часовникът му е останал в друго време. Не го мести при смяната на часовото време. „Въобще не го пипам. Аз съм така свикнал. По този начин си ръководя и овцете, и работата, и всичко“, разказва той в рубриката „Нищо лично“.

На 20 декември бай Найден ще навърши 90 години. Роден е в планината и казва, че никога не е почувствал мястото като диво или пусто. „Родното място е най-силно от всички работи в живота на човека“, обяснява той.

Животът му минава в тежък физически труд. Започва още като дете да носи камъни, по-късно работи като строител, прокарва пътища, сече гора и превозва трупи с волове. Преживява и тежки инциденти. При един от тях пада върху него дърво и по думите му остава в безсъзнание с часове. След травмата губи слуха с едното ухо.

Днес краката вече го предават, но отказва да спре. „Аз съм само на първа скорост. Другите съм ги изключил“, шегува се бай Найден. А животът със стадото описва просто: „Ние сме задружни като стрелката, как обикаля. Не може един без друг. Това е моята болест.“

Няма телевизор, няма интернет, а за изкуствения интелект признава, че не е чувал. „Аз съм отстранен от всичко“, казва той. Вечерите му минават в грижа за кучетата и почивка след дългия ден. Самотата също е част от ежедневието. „Сам трябва да се разговаряш, сам трябва да се лекуваш, сам трябва да се успокояваш“, споделя бай Найден.

Има и свои правила за дълголетие. Казва, че рядко боледува, пази гърдите си на топло и никога не прекалява с храната. А за алкохола предупреждава кратко: „Пиенето не прощава.“

Един от най-тежките удари в живота му идва преди две десетилетия, когато губи съпругата си. Двамата заедно са създали дома си.

За себе си бай Найден казва, че цял живот е разчитал на честния труд. Вярва и в прост житейски принцип: „Чуждото изпъжда своето“. Разказва как веднъж намерил пари и ги задържал, а седмица по-късно загубил двойно повече. Оттогава помни урока.

Почивките и пътуванията никога не са били неговият свят. На море е ходил само веднъж и то не за ваканция. Не иска и екскурзии. „От планината по-хубаво няма“, категоричен е той.

А когато трябва да си пожелае нещо за предстоящия 90-и рожден ден, човекът, който казва, че материално нищо не му липсва, избира само две неща: „Здраве на всичките и мир“.