Вносът на гориво от Русия в България няма да свали цените на бензиностанциите, дори ще бъдат по-високи от сегашните

21/09/2026, 15:46

Пиксабей

Илюзия е идеята за "евтиното" руско гориво. Вносът няма да свали цените в България

Митът, че премахването на санкциите и възобновяването на директния внос на бензин или суров петрол от Русия ще доведе до драстичен спад на цените по колонките, почива на сериозно неразбиране на механизмите за ценообразуване. Реалната цена на дребно се определя от твърди данъчни политики, пазарни принципи и логистични ограничения, които правят невъзможно горивата у нас да се продават на нивата от вътрешния руски пазар.

Данъчната тежест формира половината от цената

Независимо на каква цена е закупено горивото от вносителя, държавата задължително събира своите налози. В България акцизът и данък добавена стойност (ДДС) съставляват около 50% от крайната цена на масовия бензин А-95. Акцизът е фиксирана ставка на литър (0,71 лв. за безоловен бензин), чийто минимален праг е задължителен за всички държави в Европейския съюз и не може да бъде намален едностранно. Върху сбора от доставната цена и акциза се начисляват и 20% ДДС. Дори горивото да влезе на митницата на символична цена, тези фиксирани държавни вземания изграждат висок ценови под, който автоматично обезсмисля очакванията за евтин краен продукт.

Логистика, застраховки и транспорт

Доставката на готови деривати от държави извън ЕС е свързана с мащабни трансакционни и транспортни разходи. Наемането на специализирани танкери, застраховките на товари в условия на повишен международен риск, както и пристанищните такси за разтоварване и съхранение в данъчни складове, изискват сериозен финансов ресурс. Тези съпътстващи логистични разходи "изяждат" голяма част от първоначалната отстъпка при закупуването на горивото, дълго преди то да стигне до резервоарите на автомобилите.

Пазарно ценообразуване и търговски маржове

Търговията с горива на едро и дребно не работи на принципа на производствената себестойност, а се води от регионалните пазарни индекси (като котировките на Platts за Средиземноморието) и вътрешната конкуренция. Историческата практика на пазара категорично доказва, че когато рафинерии или големи вносители успеят да договорят по-евтина суровина, разликата се абсорбира под формата на разширен марж на печалба по веригата на доставки. Търговците нямат икономически стимул да свалят цените драстично, ако могат да реализират по-високи печалби при запазване на средните за региона нива на дребно.

Административни и финансови бариери

Дори при хипотетичен сценарий, в който България получи пълно изключение от европейското ембарго, търговските рестрикции остават. Вносът на акцизни стоки от трети страни е съпроводен с тежък митнически контрол. Разплащанията с руски енергийни компании са изключително затруднени заради банковите санкции и необходимостта от финансови посредници. Всяко превалутиране, допълнителна комисионна за трансгранични преводи и използване на алтернативни канали за разплащане оскъпяват сделката, а този риск винаги се калкулира в крайната цена на стоката.

При всички изброени фактори – фиксирани минимални акцизи, ДДС, високи транспортни разходи, застраховки в рискови зони и усложнени банкови преводи – крайната цена на дребно може дори да се окаже по-висока от тази на горивата, доставени от традиционни европейски или алтернативни пазари.

Ето защо на практика евтиният суров петрол или евтиният бензин на едро извън границите на ЕС не се трансформират автоматично в евтини литри по българските бензиностанции

Ето конкретните цифри и сметки, които показват защо вносът на руски горива няма как да доведе до евтин бензин в България:

1. Данъчната основа (какво отива в държавата)

Акциз за бензин А-95: Фиксираната ставка в България е 0,71 лв. (около 0,36 евро) за литър. Това е европейският минимум и не може да се пипа едностранно от държавата за бензина и дизела.

ДДС (20%): Начислява се върху сумата от доставната цена на горивото и акциза.

Общ ефект: Само тези два компонента (акциз плюс ДДС) гарантират, че дори горивото да бъде доставено на самата граница на абсолютно нулева цена (безплатно), държавните налози веднага му начисляват минимум около 0,85–0,90 лв. на литър данъчна тежест, преди търговецът да е сложил каквато и да е стотинка за печалба или транспорт.

2. Реални пазарни цени на дребно в България

Средните цени на масовия бензин А-95 се движат около 1,50 – 1,60 евро (около 3,00 – 3,15 лв.) за литър.

Дизелът се търгува трайно над нива от 1,70 евро за литър.

3. Логистични и транзакционни разходи (скритото оскъпяване)

Ако се опитваме да внасяме горива от Русия в условия на санкции и геополитически риск:

Морски транспорт и застраховки: Наемането на танкер за нефт или готови горива от Черно море или други дестинации заради повишения риск струва стотици хиляди долари на курс. Разделено на литрите в един танкер, това добавя сериозна сума към себестойността на всеки литър.

Банкови комисионни и превалутиране: Заради изключването на руски банки от системата SWIFT и ограниченията, плащанията минават през сложни посредници в трети страни. Банковите такси за рискови трансгранични преводи в тази посока могат да добавят още 2% до 5% оскъпяване върху стойността на сделката.

4. Сравнение с вътрешния пазар

Докато в самата Русия горивото е евтино (еквивалент на около 1,40 – 1,60 лв. за литър), то след прибавба на мита, акциз, 20% ДДС, скъпа логистика под санкции и банкови трансакции, крайният продукт на българската бензиностанция би надхвърлил сегашните пазарни цени, вместо да ги свали.