Краят илюзиите за вечен мир в Европа: Дори вечно неутралната Швейцария се готви за Войната

22/09/2026, 17:18

Пиксабей

Нещо всява тревога в Европа.

Тази седмица Беларус, най-близкият военен съюзник на Русия, проведе мащабни учения близо до Сувалкския коридор (Suwałki Gap), тясната ивица земя, свързваща балтийските държави с останалата част от НАТО. Поради географското си разположение това място отдавна се смята за една от най-уязвимите точки на Алианса.

Френският президент Еманюел Макрон свика политическите лидери на страната за поверителен брифинг с участието на разузнавателните служби, след което обяви нови мерки за защита на критичната инфраструктура от засилващите се руски хибридни атаки. Полският министър-председател Доналд Туск отиде още по-далеч, като предупреди, че Русия може да предприеме атаки с дронове или ракети срещу страни от НАТО и да ги представи като инциденти.
Обединеното кралство призова гражданите си да се подготвят за евентуална война и да се запасят с консервирани храни и питейна вода. Ръководителят на отбраната на страната заяви, че Великобритания е изправена пред „най-опасния“ период от десетилетия насам.

Германия подготвя болниците си за евентуална руска атака. Фридрих Мерц предупреди за "решаващи моменти“ в "защитата на свободата и мира на нашия континент“.

Дори известната със своя неутралитет Швейцария прие нова стратегия за национална сигурност, която предвижда по-голяма устойчивост и способност за самозащита при въоръжено нападение.

Междувременно президентът Доналд Тръмп внезапно обяви напредък в плановете за създаване на постоянна база на американската армия в Полша. Преди две седмици той изпрати директора на ЦРУ на тайна мисия, за да предупреди Москва да не предприема нападение срещу територия на НАТО, пише в анализа си CNN.

Държавите от двете страни на Атлантика изразяват тревога, че руският президент Владимир Путин може скоро да разшири войната си извън пределите на Украйна.

Разширяващото се бойно поле на Русия

Съединените щати получиха представа за заплахата тази седмица.

Федералните прокурори повдигнаха обвинения срещу петима души, за които се твърди, че са работили с руското разузнаване в мрежа, планираща атаки и убийства по целия свят, включително в САЩ. Прокурорите също така твърдят, че мрежата е поръчвала атаки срещу гражданска и военна инфраструктура в европейски страни.

Обвиненията се вписват в по-широк модел, с който европейците се сблъскват от години: кибератаки, саботаж, палежи, дронове и атаки срещу критична инфраструктура. Миналия месец Германия обвини Русия за атака с дрон на гражданско летище.

Стратегическото предизвикателство за НАТО е, че Русия може да провежда подобни операции, без очевидно да пресече прага на конвенционална война.

Да вкара дрон във въздушното пространство на НАТО, да наруши дейността на летище, да саботира инфраструктура, да извърши убийства чрез престъпни мрежи - всички те са отричаеми операции в "сивата зона“.

Путин използва неяснотата и отричането като оръжие, за да изпита решимостта на НАТО, като същевременно си дава сметка, че в Алианса няма единство относно това как е най-добре да се реагира - или дали изобщо да се предприема реакция.

Но какво ще стане, ако Путин реши да предприеме по-нататъшни действия?

Коридорът "Сувалки“ дава един от отговорите

Това е граничен участък с дължина около 105 км между Полша и Литва, който представлява единствената сухопътна връзка между балтийските държави от НАТО - Литва, Латвия и Естония - и останалата част от Алианса.

Представете си криза, при която Русия, може би в сътрудничество с Беларус, дислоцира сили в част от този коридор. Това не би било пряко нахлуване в държава от НАТО, като например навлизане на танкове в Полша. Путин би определил действията като ограничено навлизане (ако изобщо ги коментира) и би заявил, че Русия не търси ескалация.

Чрез неофициални канали Русия също така би внушила, че евентуален отговор от страна на НАТО крие риск от ядрена война.

Целта тук не е толкова самият коридор или откъсването на балтийския фланг на НАТО, колкото подкопаването на самия Алианс и на ангажиментите за взаимна отбрана.

Дали 32-те държави от НАТО биха се съгласили да воюват с Русия, за да си върнат малка ивица територия? Би ли рискувал американски президент ескалация с ядрена сила заради Литва? А Германия и Франция?

Никой не може да каже със сигурност, а това е в полза на Путин.

Тази година генералният секретар на НАТО Марк Рюте беше попитан за симулация на военни действия, включваща именно такъв ход на Русия срещу Сувалкския коридор. Той отговори, че НАТО редовно провежда учения за подобни сценарии и че евентуално нападение би предизвикало опустошителен отговор.

Дали Путин му вярва? Предвид обтегнатите отношения на Вашингтон с най-близките му съюзници, включително Канада - може би не.

Уроците от Украйна

Украйна даде на европейците суров урок за това какво изисква съвременната война.

Държавите се нуждаят от нещо повече от военна техника. Необходими са им електроенергийни мрежи, способни да издържат на атаки; болници, готови да се справят с голям брой пострадали; дублиращи системи за комуникация; функциониращи транспортни мрежи и правителства, способни да работят при продължителен натиск.

Най-важното е, че се нуждаят от общества, способни да понесат тежестта на ситуацията, без да се сринат или да изпаднат в състояние на остра поляризация.

Тази седмица НАТО публично оповести актуализирани изисквания за национална устойчивост, обхващащи всичко - от приемствеността в управлението и енергийните доставки до осигуряването на храни, вода, здравни грижи и комуникации по време на "кризи и конфликти“.

Представители на НАТО анализират как Украйна успява да поддържа функционирането на жизненоважни услуги в условията на непрестанни руски атаки.

Наблюдаваме забележителен обрат: Украйна вече не само получава уроци от НАТО, но и самата тя дава уроци на Алианса.

По този начин Алиансът се стреми да възпира агресията не просто като обещава опустошителен отговор, а като демонстрира на Путин, че действията му няма да постигнат целта си.

Самата готовност се превръща в елемент на възпирането. Това е и една от причините за многобройните заглавия в медиите през тази седмица.

Въпроси относно Вашингтон

Зад настояването на Европа за бързи действия стои и един американски фактор.

САЩ едновременно поддържат присъствие в Европа, водят борба с Иран в Близкия изток и възпират Китай в Индо-тихоокеанския регион. Системите за противовъздушна отбрана, военноморските сили, платформите за разузнаване и изчерпващите се запаси от боеприпаси не могат да бъдат навсякъде едновременно.

Тръмп направи много за укрепването на НАТО, но ангажиментът му към клаузата за колективна отбрана остава несигурен.

Москва знае това.

Русия остава затънала в конфликта в Украйна. Но на Путин не му е необходима нова инвазия от мащаба на тази в Украйна, за да предизвика НАТО. Той може да се изкачва по стълбицата на ескалацията: саботажи, кибератаки, заговори за убийства, нападения с дронове или ракети – и накрая ограничена военна операция, целяща да провери дали НАТО все още държи на думите си.

Край на илюзиите в Европа

В продължение на три десетилетия след Студената война Европа допусна отслабване на националната си отбранителна готовност. Рискът от война изглеждаше пренебрежимо малък. Разходите за въоръжените сили и набирането на личен състав рязко спаднаха. Гражданската защита се превърна в отживелица, а се приемаше за даденост, че САЩ ще се притекат на помощ в критичен момент.

Тази епоха приключи.

Европа се готви за война, тъй като лидерите ѝ все по-ясно осъзнават една неприятна истина: възпирането зависи от това какво мисли Путин, а реакцията на Америка при евентуално разрастване на конфликта би била несигурна.

Беларуските военни учения в близост до Сувалкския коридор будят тревога, защото, въпреки трудностите, които Русия изпитва в Украйна, механизмът за възпиране е отслабнал.

Най-добрият начин да се предотврати разрастването на войната е да се гарантира, че Путин ще повярва в нейния неуспех.

А съдейки по спешните мерки, предприемани в момента в европейските столици, нараства опасението, че той може да е на точно обратното мнение.