Избирателната активност на изборите заплашва да падне под критичната граница от 2 млн. души

06/10/2026, 08:37

Кадър Нова Тв

Президентските избори в страната почти сигурно ще се решат на втори тур, където избирателната активност заплашва да падне под критичната граница от 2 милиона души. Тази прогноза направи социологът от изследователски център Тренд Димитър Ганев въз основа на най-новото проучване на агенцията.

Данните показват, че разпределението на електоралните нагласи в настоящата предизборна ситуация неизбежно води до балотаж между кандидатите Илияна Йотова и Андрей Гюров.

Проучването е реализирано по поръчка на вестник 24 часа в периода между 26 септември и 2 октомври 2026 година. В него са анкетирани 1003 пълнолетни български граждани чрез метода на стандартизирани интервюта лице в лице.

Димитър Ганев припомни по Нова Тв основните законови изисквания, според които за победа още на първия тур е необходимо кандидатът да събере над 50 на сто от действителните гласове, но само при условие че в гласуването са участвали повече от половината вписани в избирателните списъци граждани. При очакван общ брой от около 6.6 милиона избиратели по списък това означава, че до урните трябва да отидат поне 3.3 милиона души, за да бъде легитимен първият тур. Социологът обаче уточни, че декларативната активност в предварителните анкети традиционно е по-висока от реалната пред урните, което прави подобна масовост малко вероятна, пише novini.bg.

Според анализа на Тренд евентуалният втори тур ще бъде белязан от допълнителен спад в активността, като броят на гласувалите може да се окаже под 2 милиона граждани. Ганев обясни, че това е традиционен феномен както за президентски, така и за местни избори. Голяма част от привържениците на политически партии, чиито преки фаворити отпадат на първия тур, губят мотивация и отказват да подкрепят останалите двама претенденти поради липса на свой политически представител.

"Мяра" с прогноза за президентските избори: Йотова-Вълчев - 46,9%, Гюров-Кандев - 25,3%

Проучването измерва и актуалната електорална картина в случай на предсрочни парламентарни избори. Данните сочат, че общата структура на партийната подкрепа запазва сходни нива с резултатите от вота на 19 април, но се регистрират две съществени промени. На първо място се отчита лека ерозия и спад с няколко процентни пункта в доверието към Прогресивна България за последните шест месеца. Втората ключова разлика е, че Продължаваме промяната и Демократична България вече се измерват и позиционират като две напълно отделни политически субекта в социологическите проучвания.