След ударите в Черно море: Пет пъти по-високи застраховки за товарите, зърнопроизводителите са притеснени

12/10/2026, 08:08

Пиксабей

Ударите с дронове срещу два търговски кораба в Черно море създават сериозни затруднения за българските зърнопроизводители. Застрахователните разходи за товарите са се увеличили пет пъти, търговците стават все по-предпазливи, а земеделците се притесняват дали ще успеят да реализират продукцията си. За това предупредиха производители от Добруджа.

Въпреки добрата реколта тази година част от складовете остават пълни. В земеделска кооперация в добричкото село Паскалево вече е прибран слънчогледът, а жътвата на царевицата продължава. Проблемът обаче е не толкова в добивите, колкото в реализацията на продукцията.

„Този риск неминуемо съществува. Търговията като цяло е много тежка през целия сезон. Имаме продадена пшеница, но тя все още не е изнесена“, обясни Нели Стоянова, председател на земеделската кооперация, цитирана от bTV.

По думите ѝ притесненията са свързани и с предстоящите плащания на ренти. За да изпълнят задълженията си към собствениците на земя, производителите трябва да продадат прибраната реколта.

Пет пъти по-високи застраховки за товарите

Обстановката в Черно море е усложнена, но към момента няма върнати кораби заради последните удари, обясни Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

„Това, което със сигурност се увеличи, са застрахователните такси за всички товари, които влизат и излизат. Пет пъти са увеличени таксите“, заяви тя.

Към тези разходи се прибавя и поскъпването на преминаването през Дарданелите и Босфора. Според Жекова това се отразява пряко върху цените, които получават българските производители.

Тя даде пример с царевицата. По думите ѝ цената на френската борса в края на миналата седмица е била около 276 евро за тон, докато в България търговията се осъществява при цени между 190 и 205 евро за тон.

„Една част от тази разлика плащаме и за застраховки“, обясни Жекова.

Така допълнителните разходи за транспорт, товарене и застраховане на товарите се отразяват върху приходите на земеделците.

Продадена пшеница остава в складовете

В кооперацията в Паскалево пшеницата е продадена още през предходния месец, но продължава да заема складови площи.

„Тя е предназначена за износ и очакваме да влязат корабите, на които ще бъде натоварена“, обясни Нели Стоянова.

Производителите се надяват товаренето да започне около средата на октомври. Забавянето обаче пречи на освобождаването на място за новата реколта от слънчоглед и царевица.

Според Радостина Жекова най-сериозният проблем може да се окаже именно реализацията на пшеницата.

По думите ѝ тази година в България са произведени над 7 млн. тона пшеница, а заедно с преходните количества от предходната година в страната остават над 5 млн. тона, които трябва да намерят пазар.

Вътрешното потребление е значително по-малко – около 2–3 млн. тона годишно, включително за фуражи.

„Според мен ще имаме огромен проблем. По-скоро логистичен е проблемът, а не ценови“, предупреди Жекова.

Тя посочи, че Русия и Украйна също изпитват затруднения с износа на пшеница заради войната и рисковете в Черно море.

Притеснения и за доставките на торове

Усложнената обстановка застрашава не само износа на зърно, но и доставките на суровини, необходими за следващата земеделска кампания.

Според Жекова между 10 и 15% от потребяваните в България торове са вносни, като част от тях са специфични продукти.

Тя изрази опасения, че доставките по море ще бъдат сериозно затруднени през следващите месеци. Допълнителен проблем е ограниченото корабоплаване по Дунав.

Това поставя производителите в сложна ситуация, тъй като едновременно трябва да приключат прибирането на реколтата и да подготвят площите за следващата стопанска година.

Зърнопроизводителите настояват за сигурен коридор за износ

Според Радостина Жекова българската реколта от слънчоглед може да бъде реализирана на вътрешния пазар, тъй като страната разполага със значителни преработвателни мощности.

Тя настоя българските преработватели да дадат предимство на местната продукция, вместо да разчитат на внос.

При царевицата също има възможност част от количествата да бъдат реализирани в страната заради очакваното по-слабо общо производство, въпреки добрите добиви в отделни райони.

За пшеницата обаче износът остава решаващ.

„Надявам се да се успокоят нещата и да бъде осигурен коридор за износ. Това е най-важното – да бъде осигурен коридор за износ, за да може всички тези складове да бъдат изпразнени“, заяви Жекова.