Защо САЩ и Великобритания не анексират части от Германия, както прави Русия, отнемайки й Кьонисберг

13/10/2026, 10:11

Пиксабей

Напрежението около руския анклав в Европа Калининград расте с всеки изминал ден.

Въпросът за статута на Калининград (историческия Кьонигсберг, родният град на немския философ Имануел Кант) и бившите източни територии на Германия е един от най-ключовите моменти от геополитическото пренареждане на Европа след Втората световна война.

Защо Русия (СССР) анексира части от Германия, а САЩ не?

В края на Втората световна война Съветският съюз анексира северната част на Източна Прусия с град Кьонигсберг (днешния Калининград). В същото време САЩ, Великобритания и Франция не присъединяват никакви германски територии към своите държави. Разликата се дължи на коренно различните доктрини и геополитически цели на двете суперсили.

Причините за Съветския съюз (СССР):

Стратегическо пристанище на Балтическо море: Калининград осигурява на Русия целогодишно незамръзващо пристанище, което е от решаващо военно и търговско значение за нейния флот.

Ликвидиране на „Пруския милитаризъм“: За Йосиф Сталин и съюзниците Източна Прусия се е възприемала като историческия център и люлка на германския милитаризъм. Нейното пълно премахване от картата на Германия е разглеждано като гаранция за бъдещата сигурност в Европа.

Компенсация за огромните загуби: СССР понася най-тежките човешки и материални щети през войната (над 27 милиона загинали). Территориалното разширение е възприемано като справедлива цена за победата.

Геополитическа компенсация за Полша: СССР анексира източните територии на Полша (Западна Украйна и Западна Беларус). За да компенсира Варшава, Сталин предава южната част на Източна Прусия, Силезия и Померания на Полша, а за себе си задържа северната част (Калининград).

Защо САЩ и Западът не анексират германски земи?

Атлантическата харта: През 1941 г. САЩ и Великобритания се ангажират с принципа, че не се борят за териториални разширения и че промени на границите не трябва да се извършват без съгласието на местното население.

Влияние чрез икономика, а не чрез територии: Американската доктрина залага на икономическата интеграция, демократичните институции и военните съюзи (Планът „Маршал“ и НАТО), а не на прякото завземане на земи.

Урокът от Версайския договор (1919 г.): Американските стратези отчитат, че унизителното разпокъсване на Германия след Първата световна война подхранва реваншизма и води до възхода на Нацизма. Затова целта е бързото възстановяване на Германия като стабилен съюзник.

Споразуменията от Потсдам и промяната на населението

На Потсдамската конференция през 1945 г. победителките разделят Германия на окупационни зони, като Кьонигсберг е предаден под съветско управление до окончателния мирен договор.

След войната германското население на Кьонигсберг е напълно депортирано към Германия, а регионът е заселен предимно с руснаци и заселници от други съветски републики. Градът е преименуван на Калининград и е превърнат в строго охранявана военна зона.

Има ли днес политици в Германия, които искат връщането на Калининград?

В официалната и системната политика на днешна Германия няма политици или партии, които да изискват връщането на Калининград. Въпросът е напълно затворен в германския политически консенсус по няколко основни причини:

Правен и конституционен статут

Договорът „Две плюс четири“ (1990 г.): При обединението на Източна и Западна Германия, Федералната република подписва договора счетирите победителки, с който официално се отказва от всякакви териториални претенции извън тогавашните си граници.

Основният закон (Grundgesetz): В германската конституция е записано, че обединена Германия обхваща единствено съществуващите 16 федерални провинции и че териториалното обединение на страната е завършено.

Политически спектър

Основните партии (CDU/CSU, SPD, Зелените, FDP): Всички те стриктно спазват международните договори и разглеждат всяка ревизия на границите като заплаха за мира в Европа.

Крайнодесни и популистки сили: Дори в средите на „Алтернатива за Германия“ (AfD) подобно искане не съществува. Голяма част от представителите на AfD дори застъпват поддържането на добри отношения с Москва, вместо конфликт за територии.

Демографски и практически реалности

Днес Калининградска област е заселена с над 1 милион жители, предимно етнически руснаци. За Германия евентуална претенция към региона би била геополитическа, демографска и икономическа катастрофа без реален логистичен или социален смисъл.

Разпределението на териториите след 1945 г. отразява коренно различните визии на Вашингтон и Москва за следвоенния ред. Докато СССР разчита на пряк териториален и военен контрол, САЩ залагат на икономическо и институционално влияние. Днес статутът на Калининград като част от Руската федерация е окончателно уреден според международното право, а германското общество и политически елит разглеждат темата като окончателно приключена страница от историята.