Непоказвани снимки от 14 октомври 1915 г.: Варненци са подложени на първата в историята бомбардировка на цивилно население у нас, как реагира България?

14/10/2026, 10:43

Кадър Военноморски музей -Варна: Бомбардировката на Варна от ескадра на Руския черноморски флот след присъединяването на България към Централните сили, октомври 1915 г., архив на Националния военноисторически музей

Преди години на днешния ден – 14 октомври, варненци се събуждат от звука на самолетни двигатели и взривове на бомби.

Варна е подложена на първата въздушна бомбардировка над мирно население в българската история. Два руски хидроплана прелитат над града и хвърлят бомби, а по-късно руска военноморска ескадра обстрелва града. При нападението загиват девет души, а 24 са ранени. За историческите събития припомнят от Военноморския музей във Варна.

На този ден православните християни празнуват Петковден. Жени, деца и мъже бързат към църквите, без въобще да подозират колко кървав ще е денят. По същото време в щаба на бреговата охрана постъпва съобщение, че са забелязани руски бойни кораби, движещи се към българския бряг. Военните части са известени да предприемат спешни мерки за защита на пристанището, жп гарата и флотските обекти. Никой обаче не предполага онова, което следва – два руски хидроплана необезпокоявано навлизат в българската територия, правят обиколка над града и пускат бомби. Това е първата въздушна бомбардировка над мирно население в българската история, разказва Военноморски музей -Варна.

Каква е предисторията?

На 1 октомври 1915 г. България се включва в Първата световна война на страната на Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османската империя) срещу Антантата (Англия, Франция, Русия) в името на възрожденския идеал за национално освобождение и обединение. От началото на световния конфликт двете коалиции усилват натиска си върху България. В предложенията им съдбата на Македония се оказва решаваща за българския избор, но везната се накланя и от условията на финансовите заеми и от руските амбиции за контрол върху Черно море.

След като страната ни влиза във войната, за по-малко от половин месец Сърбия е разгромена, а България контролира голяма част от Македония. Силно смутени от това, силите на Антантата предприемат действия, като водеща е Русия, чиито амбиции да владее Дарданелите и Черно море имат няколко века история. Още преди войната руското командване обсъжда варианти, а след началото изработва проекти за завземането на българските черноморски пристанища Варна и Бургас. Интересите и противодействието на Англия възпират осъществяването им. В периода на неутралитета на България, през май – октомври 1915 г. руските миноносци навлизат в българските териториални води многократно, като ги наближават и обстрелват.

Българската брегова артилерия не отвръща на стрелбата, защото преценява, че разстоянието до корабите е по-голямо от далекобойността на оръдията и само ще издадат местоположението си. Защитата на града е осъществена от базираните във Варна две германски подводници – УБ-7 и УБ-8. Техните действия принуждават ескадрата да прекрати обстрела и да се оттегли.

В резултат от бомбардировката загиват 9 души – петима мъже, три жени и едно момче на 12 години, ранени са 24, като сред тях са двама офицери и четирима войници, които изпълняват служебните си задължения. Разбита е външната част на вълнолома, пряко са засегнати сградите на първи полицейски участък, телеграфо-пощенския клон, мюфтийството и кулата на морския фар. До основи са сринати повече от 50 магазина, къщи и кантори в града, а общите загуби са оценени на повече от 2 милиона лева.

Ден по-късно – на 15 октомври, Дунавската флотилия пленява руски речен транспорт. Името на плавателния съд е сменено на „Варна“, в чест на атакувания от русите български град – с това име корабът воюва за България до края на войната.

Нападението над Варна намира широк обществен отзвук. Вестник „Дневник“ пише, че с действията си русите убиват не само жените и децата във Варна, те „убиват веднъж завинаги русофилството“, вестник „Балкански куриер“ отправя упрек: „Русия стреля срещу създадената от нея България. И защо? Само за това, че последната се стреми единствено към обединение на своята нация и пристъпи към реализирането на своите идеали, едвам след като Русия се опита и не успя…“. Призивът, отправен от друг вестник „Камбана“, довежда до обществена вълна и единомислие между правителство и опозиция, които подкрепени от църковните среди, решават храма „Св. Александър Невски“ да бъде прекръстен на имената на Светите братя равноапостоли Кирил и Методий (правителството на Ал. Стамболийски през 1920 г. връща старото име).