Вирусолог: Болести, които смятаме за отдавна останали в миналото, никога не са си отивали

14/10/2026, 22:12

Кадър бТВ, архив

Случаят със смъртта на млада служителка в руски противочумен институт привлече международното внимание и отново постави въпроса доколко сме защитени от заболявания, които смятаме за останали в миналото. По темата за реалния риск от чума, лабораторната безопасност и състоянието на научните изследвания говори в интервю за предаването "Нюзрум“ по Радио ФОКУС вирусологът проф. Радостина Александрова.

Каква е истината за случая в Сибир?

Във връзка със съобщенията за починалата служителка в Шелехов (край Иркутск) проф. Александрова бе категорична, че "всъщност няма такова потвърждение“ за чумна инфекция. Тя поясни:

"Смъртта на тази млада жена е настъпила на 2 октомври, след като тя е била приета успешно в болница на 22 септември – поне такава е информацията, която се завърта в социалните мрежи. Няма как нейната смърт да не направи впечатление, тъй като става дума за млад човек и тази ситуация... много бързо се превърна в акцент в новините и в социалните медии, просто защото жената работи в противочумния институт.“

Вирусологът допълни, че последвалите мерки като поставяне на хора и болнични отделения под карантина "по никакъв начин не бива да ни учудват“.

По думите й Световната здравна организация веднага е отправила запитване, а от руска страна е отговорено, че "смъртта всъщност е свързана с типична остра респираторна вирусна инфекция“, изследванията не показват опасни патогени и "в Иркутск не е имало случай на чума“.

Проф. Александрова посочи три основни извода от тази история:

"Болести, които ние смятаме за отдавна останали в миналото, всъщност никога не са си отивали.“

"Много е трудно да се намери този баланс, при който хората хем да бъдат информирани, хем да не се предизвиква излишна паника.“ Тя даде за пример и призива на говорителя на Кремъл Песков да се слуша официалната информация, след като в аптеките се е стигнало до струпване на хора и изкупуване на всички налични антибиотици.

Като учен и преподавател тя отбеляза: "Всичко, което се случва в научноизследователските и клиничните лаборатории, всъщност винаги е свързано с някакъв риск и в крайна сметка инциденти по време на работа се случват.“

Какво представлява чумата днес и кои са нейните форми?

Припомняйки историята на заболяването, проф. Александрова отбеляза, че чумата има зад гърба си три пандемии – Юстиниановата от VI век, "черната смърт“ от XIV век и третата пандемия, приключила в средата на миналия век. Причинител е бактерията Yersinia pestis, която циркулира сред диви гризачи и техните бълхи.

Заболяването се проявява с три различни клинични форми:

Бубонна чума: Най-честата форма, при която "бубоните“ са увеличените и реактивни лимфни възли.

Септична чума: Развива се, когато бактериите попаднат в кръвта и се разпространят навсякъде в организма.

Белодробна чума: Развива се при инфекция в белия дроб и е най-агресивната форма, която може да се развие в рамките на първите 24 часа.

Вирусологът подчерта спецификата на разпространението и съвременното лечение: "Единствено белодробната чума може да се предаде от човек на човек, тъй като при нея бактериите се отделят с въздушно-капковите капчици от засегнатия бял дроб. Тук обаче съвсем не говорим за ситуацията при грип или COVID – бактерията е доста неустойчива в околната среда, така че човек трябва да е в много близък контакт с болния, за да настъпи зараза.“

"Днес обаче ситуацията е коренно различна – антибиотиците обърнаха хода на играта. Не става дума за някакви невероятни медикаменти, а за обичайни антибиотици срещу определени групи бактерии. Уловката е, че диагностицирането и лечението трябва да започнат много рано“, поясни специалистът. Според СЗО към момента рискът е много нисък както за конкретната област, така и за останалата част от света.

Съществува ли ваксина и какви са рисковете в лабораториите?

Относно ваксините проф. Александрова заяви: "Няма ваксина, която да е одобрена и лицензирана в световен мащаб за масово прилагане с цел предпазване, нито има такава препоръка от Световната здравна организация. Случаите на чума в световен мащаб са достатъчно редки и локализирани... така че антибиотиците са тези, които ни помагат.“

Тя добави, че се работи интензивно, включително върху създаването на РНК ваксина с обещаващи предклинични данни. Относно лабораторната безопасност и научните експерименти, тя цитира публикация в списание The Lancet за над 700 инцидента и около 15 смъртни случая за периода 2000–2021 г., дължащи се на грешки като неподходяща екипировка или вдишване на аерозоли. В заключение проф. Александрова предупреди: "Провеждат се доста дръзки експерименти. Това са т.нар. експерименти с "придобиване на функция“, при които умишлено се променят инфекциозни агенти с цел изследване на тяхната преносимост... С увеличаването на познанията ни нараства и нашата огромна отговорност за начина, по който те трябва да бъдат използвани.“