Гард вади пищов на бандити в банка, пада му пълнителят

---

Охранител, оцелял при банков обир в София, трябва да прави курбан, че е жив. На 23 октомври 2012 г. след схватка с бандитите той попада в болница само с 3 счупени ребра. Болката вече е минала, но споменът от онзи ден хронично се връща, пише "24 часа".

Сокол Димитров попълва тетрадката за дежурството си, когато в офиса влитат двама високи младежи с каски. Единият се хвърля върху него, за да му попречи да натисне паникбутона и да извади пищова. Секунда не му стига да се отскубне, съборен е. Удрят го по гърдите и главата и го завличат в дъното на банковия клон. Там единият нападател стяга ръцете му на гърба с връзка, тип “свинска опашка”. 
Гардът не губи самообладание

Маскираните като рокери сочат с дулата към двете служителки и крещят: “Къде са парите?”, “Давай парите!”. А той опитва да се отвърже. Успява, но грабителите вече са напълнили една раница с пачки и дърпат колежката Милена.

Сокол се надига с пистолет в ръка и вика: “Хвърли оръжието”. Натиска спусъка - нищо. Презарежда - пак нищо. Оказва се, че пълнителят се е откачил и паднал при борбата преди малко.

 “Не стреляй, не стреляй!”, пищят жените. Крадците виждат пълнителя на пода и пак повалят гарда.

Към този най-критичен момент от живота си Сокол ще се върне днес, когато в Софийския градски съд започва дело срещу трима младежи за грабежа. 

В онази сутрин са задигнати 89 583 лв. Полицията е под тревога, радиостанциите жужат: издирват се двама обирджии на мотор. Чак след месец се разбира, че те са изчезнали с черна кола, която е чакала в уличка наблизо.

“Не става дума за силни мъже мотористи, а Цветанов. Оказва се, че
колата е карал 21-годишен шофьор от киноцентъра “Бояна”. Със своя дял от парите той си купува маратонки, хранителни добавки, дребни вещи и пица, но те му излизат солено.

Според прокуратурата шофьорът е Кристиян Александров, бивш студент от УНСС. Той е прибран в ареста с още двама задочници от Стопанската академия в Свищов. Сега е на свобода срещу 1500 лв. гаранция. Другарите му - Венимир Стоянов и Михаил Гюров, ще бъдат доведени в съда от затвора. По онова време те са 24-годишни второкурсници. Изненадващият арест в Свищов прекъсва следването им. 

Тримата не са осъждани и са от добри семейства, бащата на единия е строителен инженер. Според обвинението Венимир и Михаил са влезли с газови пищови в банката на бул. “Дондуков” 123, близо до моста “Чавдар”, и са я ограбили. През това време Кристиян ги чакал в очукан пасат.

Разследването се вторачва в студентите през декември 2012 г. Тогава е установено, че Венимир е работил в ограбения клон до септември 2011 г.

Още при първите разпити на свидетели криминалисти съобразяват, че нападателите са знаели къде са касата, паникбутоните, сейфът и начините да се отвори. Били са наясно по кое време има повече пари в брой, каква е охраната и къде са камерите.

Наред с банковите служители свидетел е и приятел на уличените, посветен отчасти в плана на обира. Той бил навиван да участва, но след две срещи и няколко телефонни разговора отказва. После проговаря в полицията.

Замисълът е от лятото на 2012 г. Изпълнен е наесен, тъй като отива време да се намерят съучастници, дрехи за маскировка, кола, оръжие и място, където групата да се покрие, докато мине жегата.

Първата среща, на която се обсъжда как да се изкарат лесни пари, била през септември. Тя е на един от студентите с негов познат - Ст. Стоянов, и е до блок 106 в кв. “Хаджи Димитър”. Предлага му да участва и обяснява, че е най-добре да се действа сутринта при отварянето на клона, когато там са само касиерката, нейна колежка и охранителят, но още няма клиенти. Идеята е двама души да влязат с екипи за мотоспорт и каски. Стоянов обаче е резервиран и казва, че ще мисли. На втората среща иска още 2-3 дни, накрая отказва.  

Така според обвинението основните роли са поети от Венимир и Михаил. Те привличат Кристиян, но без да го открехват за всичко. С него Венимир се знаел от Бистрица, където живеел, преди да се премести в “Младост” 2. С Мишо пък имали общи приятели и купонясвали заедно.

После според разследващите историята продължава така: В средата на октомври Венимир се обажда на Кристиян. Казва му, че няма книжка и го пита може ли да го откара до вила в Рибарица. Кристиян се съгласява, но после Венимир отлага пътуването за 23 октомври. Казва, че ще осигури кола и гориво. Няма да е сам, а с Мишо, когото Кристиян познава. Нека обаче първо той да ги закара сутринта в центъра и да ги изчака “да свършат една работа”.

На Кристиян не му се става рано. Предлага първо приятелите му да си свършат работата и тогава да ги кара в Рибарица. Предложението му не минава.
Той разбира, че се готви грабеж, когато сяда  зад волана (Защитата му твърди, че изобщо не е знаел за атаката.) На предната седалка е оставен голям сак. В него са костюмите и два газови пистолета - 9-милиметров сребристо-черен ZORAKI, модел 915, и черен RECK Defender.

Пасатът с тримата поема през Симеоново и по "Симеоновско шосе" минава покрай Телевизионната кула, румънското посолство и гара Подуяне. Стига “Донкуков”, свива в пресечка и паркира. Там двамата обличат костюми за мотори с протектори на ръцете и слагат ръкавици.

След малко паркира една от банковите служителки. Заключва колата си и отива в офиса. Мотористите тръгват след нея. Малко след 8,30 ч нахлуват в банката с пистолети в ръце. В касата има 63 141 лева, 7590 евро, 4926 долара, 660 лири, 1610 швейцарски франка (равни общо на 89 583,32 лв.).

Викове: “Това е обир”, “Лягай на земята”, стряскат касиерката Генка К. и Милена С., която е специалист по продажбите. Двете са принудени да легнат на пода. Докато трае борбата с охранителя, едната изритва паникбутона.

Под насочените дула касата е отключена и жените са вързани. В 8,35 ч, секунди преди да дойде патрул на СОТ, грабителите изчезват с пълна раница. 
Пасатът им тръгва към Рибарица. Имат уговорка с приятеля Дими да отидат във вилата му. Колата се движи по “Ботевградско шосе”. Младежите събличат мотоекипитe и ги прибират с каските в сака. Дими ги чака с мерцедеса си до бензиностанция “Еко”, не знае за грабежа. Студентите местят раницата с парите и сака в колата му. Единият се качва при Дими, а другият остава в пасата. По радиото съобщават, че е обрана банка.

Парите са поделени във вилата в Рибарица. Кристиян получава 7000 лв. и още 250 лв., които да даде на собственика на пасата. (Виж карето.) Той пъха 4750 лв. от тях в кутията на компютъра си. За да се прикрият следите, пасатът минава на автомивка, а костюмите и каските са изгорени в Рибарица. Там остават и пистолетите, а пълнителят на охранителя е изхвърлен в река Вит.

Гардът не успява да разпознае нападателите,  но двама от 10-те свидетели по делото ги посочват по снимки. 
Останалите разкриват факти, които косвено уличават подсъдимите. Венимир отрича да е замесен, но другите правят частични признания, готови да се разкаят.

Собственикът на колата не знаел за грабежа, дал я под наем

Маскираните са избягали с черен “Фолксваген комби”, произведен през 2007 г. Собственикът му нямал представа за какво е ползван. Държал паркинг на бул. “Драган Цанков”.

Дал пасата под наем на един от младежите, след като повярвал, че ще вози чужденци от летището до Киноцентъра. Наемът бил 250 лв. на ден и собственикът чакал колата с пълен резервоар.
 Рано сутринта на 23 октомври 2012 г. той я дал заедно с ключовете и документите. Уговорката е спазена. Кристиян се обадил на собственика и го питал къде да докара колата. Той му казал да я остави на паркинг до КАТ и да даде ключовете и документите на негов познат.

Адвокатът на Кристиян - Пламен Гюров, отказа коментар.

 “Смятам, че по делото има множество процесуални нарушения. Част от тях съм излагал пред съда при определяне на мерките за неотконение. Ще имаме спорове по формулирането на обвинението. Държа да бъде разкрита обективната истина”, каза бившият вътрешен министър Емануил Йорданов, който е адвокат на Михаил Гюров. Клиентът му засега няма да дава обяснения.

Същото вероятно ще направи и Венимир Стоянов. Засега той се възползва от правото си да не говори, потвърди адвокатът му Костадин Костадинов.

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.