Непознатият бряг на Варна: Нудисти и барбекю се пекат на усамотените плажове

01/04/2014, 09:52

Гаро Одабашян

Във Варна има диви плажове, които могат да съперничат по екзотика на Паша дере или Карадере. Те са малко познати не само на курортистите, но и на голяма част от варненци по една причина – трудния достъп до тях. Макар че са само на няколкостотин метра от Алея първа, там не може да се стигне с автомобил. Плажовете под „Бризовете“ от края на Морската градина до местността Траката все пак имат своя живот и преди началото на активния летен сезон. За да се стигне до първия плаж, трябва да се прекосят камъните, които започват от края на Алея първа, точно до големия завой от паркинга на „Почивка“. Тази задача не е от най-леките и трябва да имаш късмет да няма големи вълни. Тя си е направо невъзможна за инвалиди, възрастни хора или майки с деца. Именно това е една от причините плажът да не е популярен.

На мястото ме посреща човек, който невъзмутимо си правеше барбекю на фона на морето. Той разказа, че макар и учудващо, но плажът все пак се поддържа и почиства. Според майстора на плажната скара за това се грижела общинска фирма, която чистела през месец май, непосредствено преди сезона. През лятото плажът бил особено популярен сред украински туристи, които отсядали в хотели и вили в местността Св. Никола. Мястото било посещавано и от нудисти.

Открих ги още на следващия плаж. Враговете на разликата в тена използваха хубавото пролетно време, за да натрупат малко слънчев загар, преди плажът да се е напълнил с хора.

А това става, защото именно до тази от по-непопулярната част пясъчната ивица има начин да се стигне безпрепятствено по метални стълби. Те изглеждат малко плашещо, но са в добро състояние, няма липсващи стъпала, перила или стърчащи железа. По тях е лесно да слезеш до пясъка, който тук е каменист, но чист - единствените боклуци са тези, изхвърлени от морето.

Продължението на разходката по-нататък по ивицата в посока Траката изисква поредната доза екстремни прескачания на камъни и провирания между клони. Но след това следва трети, по-малък плаж. Там има изградено брегоукрепително съоръжение, тъй като районът е свлачищен. Именно срутванията на земни маси са една от големите заплахи за съществуването на тези плажове. От едната страна е морето, което при по-голямо вълнение залива всичко, а от другата заплашително са надвиснали скали, които, изглежда, всеки момент могат да паднат. В това обаче има и определен чар и привлекателност. Сякаш директно от камъните извират подпочвени води, които се вливат в морето, а скални късове и отдавна изсъхнали дървета допълват дивия пейзаж.
Опасност от ново строителство тук няма. Апетити на големи офшорни компании също. Единственият начин, по който може някоя къща да се озове на плажа, е, ако свлачищата внезапно се активизират. Другото предимство на тези усамотени плажове е, че те всъщност са в града. Минусът е, че през лятото дори и тези сравнително диви места се пълнят с хора