Репортерът Борислав Борисов от тв 7/8: „До другата седмица“ се оказа сбогом

31/10/2026, 15:03

Кадър Телевизия 7/8

Репортерът Борислав Борисов, който седем години е бил част от екипа на Телевизия 7/8, направи емоционален коментар по повод предстоящото закриване на медията, предаде Блиц. В профила си в социалната мрежа той разказва за професионалния си път, отношенията с колегите и възможностите, които е получил, но не спестява и критиките си към развитието на телевизията през годините.

Публикуваме пълния текст на коментара му без редакторска намеса:

Тази седмица бях в телевизия 7/8. Снимахме, смяхме се, бъзикахме се и накрая, както винаги, си говорихме кога ще се видим следващата седмица. Тръгнах си, без дори да подозирам, че може би за последен път затварям тази врата. А вчера разбрах, че телевизия 7/8 приключва.

И ми стана мъчно. Защото понякога човек дори не осъзнава, че преживява нещо за последен път. Последният снимачен ден. Последният смях с екипа. Последното "айде, до другата седмица“. Казваш го съвсем спокойно, защото си сигурен, че ще има следваща седмица. А изведнъж разбираш, че може и да няма.

За някои хора 7/8 е просто телевизия, която спира. За мен това са седем години от живота ми. Седем години спомени, приятелства, мечти, разочарования, успехи и хора, които постепенно се превърнаха в мое семейство.

Малко хора знаят как започна моята история там. През 2019 година, когато Слави напусна bTV и създаде собствената си телевизия, аз бях едно момче с много желание да се докаже, на което доста хора преди това не бяха дали шанс. И тогава двама души промениха професионалния ми път.

Първият беше Иво Сиромахов. Запознахме се на курс по творческо писане. Иво беше мой ментор. Пишехме разкази. Той забеляза мой разказ, публикува го в книга и години по-късно, когато вече се занимавах с видеа, ме покани в телевизията. Просто така. Защото беше видял нещо в мен.

А вторият беше Слави Трифонов. Човекът, който ме одобри и ми даде първия истински шанс в телевизия. Шанс, който други не ми бяха дали. И каквото и да се случва оттук нататък, това е нещо, което никога няма да забравя!

Започнах със собствена рубрика във вечерното шоу. Всяка седмица работех рамо до рамо с Иво, Слави и хора, които дотогава бях гледал на екрана. Помня ентусиазма през 2019 година. Помня как всички вярвахме, че правим нещо голямо. Имаше невероятна енергия, амбиция и желание да се създаде телевизия, каквато България не беше виждала.

Разгледай карти

После дойде ковидът, нещата започнаха да се променят и аз реших да направя една от най-лудите крачки в живота си — собствено телевизионно предаване. Десет епизода като външна продукция. Бях продуцент, водещ, рекламен мениджър, организатор, понякога оператор, осветител и какво ли още не. Търсех рекламодатели, събирах пари, плащах за студио, техника и снимки. Накрая се разплатих с всички, а за мен почти нищо не остана. Финансово беше страшно трудно, но не съжалявам нито за секунда. Защото сбъднах една мечта. И научих повече, отколкото можеше да ме научи който и да е учебник.

След това продължих във "Вечерта на Северозапада“, а през последните години станах част от "Шоуто на сценаристите“. И точно там намерих нещо много по-ценно от телевизионния ефир. Намерих приятели. Хора, с които всяка седмица се смеехме до сълзи, спорехме, измисляхме глупости, снимахме и се чувствахме като едно семейство. Хора, с които понякога прекарвах повече време, отколкото с близките си.

И сега си давам сметка, че тази седмица може би сме се смели за последен път в онова студио. Че онова съвсем обикновено "до другата седмица“ може би всъщност е било сбогом.

И точно когато ми е кофти, отварям Facebook и виждам нещо, което ме натъжава още повече. Хора, които злорадстват. Които се подиграват. Които празнуват, че 7/8 спира. Абе, хора, какво точно празнувате?! Че една телевизия затваря? Че толкова много хора може да останат без работа? Че един екип, който е бил заедно повече от 25 години, може би се разделя? Че едни семейства от утре ще се чудят какво следва? Защо бе?! Защо сме станали такива?!

Това май е една от най-грозните ни национални черти. Когато някой успява, го мразим, защото има повече от нас. Когато се провали, се радваме, защото най-после е паднал. Ако създаде нещо — ще намерим за какво да го оплюем. Ако го загуби — ще го довършим с подигравки. Все сме недоволни, все някой ни е виновен, все чакаме някой друг да падне, за да се почувстваме ние малко по-високи.

Аз винаги съм казвал, че човекът Слави, шоуменът Слави и политикът Слави са различни страни на една личност. Може да не харесвате политиката му. Може да не сте съгласни с решенията му. Може изобщо да не харесвате телевизията. Това е ваше право! Но защо политическата омраза трябва да изтрие всичко останало, което един човек е направил през живота си?

Защото аз познавам и другия Слави. Човекът, който десетилетия наред е осигурявал работа на огромен екип. Човекът, около когото едни и същи хора са останали по 20–25 години. Замислете се колко рядко се случва това! Колко работодатели могат да кажат, че хората им са останали с тях почти целия си професионален живот?

Знам и лични истории, които никога няма да разкажа с имена. За хора, на които Слави е помагал в най-тежките им моменти. За болни деца, за операции, за семейства, които са имали нужда от помощ. Истории, които не са били за камерите, за рейтингите или за аплодисментите. Просто човешки истории. И за мен те казват много повече за един човек от хиляди злобни коментари във Facebook.

И нека ви попитам още нещо. Колко хора в България могат десетилетия наред да издържат толкова голям екип? Да плащат заплати всеки месец, да поддържат студиа, техника, предавания, цяла телевизия? Знаете ли какъв финансов риск е това? Колко нерви, отговорност и средства струва? Много е лесно да напишеш "фалираха“ от дивана. Много по-трудно е да създадеш нещо свое и да го поддържаш години наред!

Разгледай карти

И да, аз имам и своята критика към 7/8. И точно защото обичам тези хора, ще я кажа. Според мен телевизията можеше днес да бъде на съвсем друго ниво. Помня огромните амбиции през 2019 година, разговорите за големи телевизионни имена, за нови формати, за истинска развлекателна телевизия. Вярвах, че 7/8 може да стане сериозен конкурент на bTV и NOVA. Но постепенно политиката започна да измества забавлението, новите формати ставаха все по-малко и онази първоначална мечта започна да избледнява. Това е моята лична болка. Защото видях колко силно започна всичко и колко много можеше да се случи.

Но една грешна посока не изтрива 25 години труд. Не изтрива хилядите предавания, концертите, смеха, талантите, които са получили шанс, и хората, които са израснали професионално покрай този екип.

Не знам дали Слави има друг план. Не знам дали това е окончателният край, или някой ден ще има ново начало. Искрено се надявам да има! Но ако това е краят, аз няма да запомня 7/8 с новината, че спира. Ще я запомня с първия път, когато прекрачих прага ѝ. С притеснението преди първата ми рубрика. С Иво, който повярва в мен. Със Слави, който ми даде шанс. С лудостта да направя собствено предаване. Със сценаристите, с които толкова пъти съм се смял, че ме е болял коремът. С всички онези обикновени дни, за които тогава не подозирах, че един ден ще ми липсват толкова много.

Благодаря ти, Иво Сиромахов, че ме забеляза и ми подаде ръка! Благодаря ти, Слави, че ми даде шанс да бъда част от всичко това! Благодаря от сърце и на сценаристите от "Шоуто на сценаристите“! Вие не бяхте просто хора, с които снимах всяка седмица. Бяхте мои приятели, мои учители и едно малко семейство, в което винаги се чувствах на мястото си. Благодаря и на всички колеги зад камерите, които зрителите рядко виждат, но без които нито едно предаване нямаше да съществува! Ще ми липсвате. И то много повече, отколкото мога да опиша с един Facebook пост.

А на всички, които днес злорадстват, ще кажа само едно. Не е нужно да харесвате Слави. Не е нужно да харесвате 7/8. Но поне за миг се замислете за хората, които стоят зад тази телевизия. Защото за вас това може да е просто поредната новина, на която ще сложите подигравателен коментар и след пет минути ще забравите. А за някои от нас това са седем години живот. За други — двадесет и пет.

И най-тъжното не е, че една телевизия спира. Най-тъжното е, че сме стигнали дотам да се радваме, когато нещо, което някой е градил с години, се срутва. Защото утре може да приключи и нещо, което вие обичате. И тогава ще разберете колко тежи едно обикновено "до другата седмица“, когато следваща седмица вече няма.

Благодаря за всичко, 7/8!