Българските младежи се смятат за здрави, но пушат три пъти повече от връстниците си в Европа

31/10/2026, 17:33

Снимка: Пиксабей

Българските младежи се чувстват здрави, но невинаги живеят здравословно. Това противоречие очертава една от най-съществените особености в данните на „Евростат“ за 2025 г., според които България е сред водещите държави в Европейския съюз по положителна самооценка на здравето сред младите хора между 16 и 29 години. Зад оптимистичната статистика обаче стоят тревожни показатели за тютюнопушенето, употребата на психоактивни вещества и липсата на системно здравно образование. В интервю за БГНЕС главният експерт Анина Чилева от отдел „Детско и младежко здраве“ към Националния център по обществено здраве и анализи подчертава, че високото самочувствие за здравето невинаги означава осъзната грижа за него.

Данните на „Евростат“ поставят България на шесто място в ЕС по самооценка на здравето във възрастовата група 16–29 години. Средно 89,7% от младите европейци определят състоянието си като добро или много добро, докато при българските младежи делът е сред най-високите в Съюза. У нас, както и в Румъния, Гърция и Италия, до 5% от младите съобщават за продължителни заболявания или здравословни проблеми. Особено любопитен е резултатът за доходите: България е сред двете държави в ЕС, заедно с Малта, в които младите от най-бедните домакинства оценяват здравето си също толкова положително, колкото и тези от най-богатите.

Тези показатели обаче не измерват обективно здравословното състояние. Самооценката е субективна категория, повлияна от възприятията, социалната среда и здравната грамотност. Именно тук Чилева открива същественото разминаване между усещането на младите хора и реалните им навици.

„В тази възраст младите хора на практика се чувстват безсмъртни. Ако са относително здрави, те не са застрашени от незабавни последствия заради рисковото си поведение. Проблемът е, че има сериозен конфликт между положителната самооценка и данните за употребата на алкохол, цигари, психоактивни вещества и прекомерното време пред екраните“, обяснява експертът.

Особено тревожна е ситуацията с тютюнопушенето. По данни от международното изследване ESPAD България продължава да заема първо място по ежедневно пушене сред 16-годишните. Около 20% от българските младежи на тази възраст пушат всеки ден при средно малко под 8% за 37 европейски държави, участвали в проучването.

„С тъга мога да кажа, че България продължава да е на първо място по ежедневно пушене сред 16-годишните. Особено тревожно е, че момичетата пушат значително повече от момчетата“, посочва Чилева.

Промяната в поведението на момичетата през последните десетилетия според нея може да бъде свързана и с еманципацията, но е показателна за начина, по който определени рискови навици се превръщат в символ на порастване и независимост. Експертът изразява съжаление, че младите хора често свързват зрелостта с поведения, които застрашават здравето им, вместо с умението да се грижат за себе си.

Проблемът не се изчерпва с цигарите. България отчита и висока употреба на райски газ. Сред 18 държави, включили този показател в изследването ESPAD, страната ни е на първо място с 9,4% от младите, употребявали веществото през последните 30 дни, при средно 3% за 37 европейски държави.

Според Чилева една от причините за разпространението на рисковите навици е обществената толерантност към употребата на алкохол и тютюневи изделия. В България алкохолът често е част от празничната култура, а употребата му нерядко се възприема като повод за гордост, включително от по-младите поколения.

„За нас употребата на алкохол понякога е част от националната гордост. Това отношение се предава и на децата. Младите виждат поведението на възрастните и го копират. Ако зрелостта означава да имаш право да употребяваш алкохол и цигари, естествено е в периода на порастването те да поискат да се доближат до тези поведения“, казва експертът.

Изходът според нея не е в поредното информационно послание за вредата от цигарите или алкохола, а в изграждането на системно здравно образование. То трябва да развива знания, умения, нагласи и способност за самостоятелно вземане на решения. Децата не бива да бъдат пасивни получатели на информация, а активни участници в образователния процес.

Чилева посочва Исландия като пример за успешна политика. През 90-те години страната отчита сериозни проблеми с употребата на алкохол сред младите. Обединените усилия на родители, училища и институции обаче водят до дългосрочна промяна. За около 20 години Исландия преминава от най-неблагоприятните към най-добрите позиции в европейските класации.

„Това отне 20 години, но беше постигнато чрез обединение на хората около разбирането, че трябва да направят необходимото, за да бъдат децата им едновременно щастливи и здрави“, подчертава Чилева.

Според нея здравното образование трябва да обхваща не само познанията за физическото състояние, но и комуникацията, решаването на конфликти, справянето с насилието, самооценката и емоционалната устойчивост. Северноевропейските държави, в които младите по-често отчитат здравословни затруднения, могат да бъдат пример за по-диференцирана здравна грамотност, докато в България липсата на сериозни непосредствени оплаквания често се приема като доказателство за отлично здраве.

„Ако мислиш, че си напълно здрав и всичко е наред, това отваря широка врата за рисково поведение. На тази възраст последствията невинаги се виждат. Те се проявяват по-късно – в продължителността на живота и в разпространението на незаразните заболявания, инфарктите и инсултите“, предупреждава експертът.

Високата самооценка на българските младежи безспорно е положителен сигнал, но не може да замести реалната профилактика и здравната култура. Здравето не е просто отсъствие на заболяване, а резултат от ежедневни избори, подкрепяща среда и осъзната отговорност. А тази отговорност започва не само от младите хора, но и от възрастните, чието поведение те приемат за модел.