Кметствата вече няма да печелят от лихви по европари

03/04/2014, 08:36

Селските общини в България няма да могат да печелят повече от лихви по платени аванси за европроекти за пътища и канализация. Това обяви пред “Труд” шефът на фонд “Земеделие” Мирослав Николов, ден след като вестникът огласи одит, според който Европейската комисия се готви да ни отреже 423 млн. лв. за земеделие. И от фонда, и от земеделското министерство увериха, че са в диалог с Брюксел с цел да минимизират санкцията.

В документа евроодиторите черно на бяло бяха отбелязали, че са получили разнопосочни отговори дали лихвите от застояли аванси по сметки на общини са били върнати във фонд “Земеделие”. От началото на програмата до момента във фонда са върнати лихви за 3 млн. лв. и тепърва ще се проверява дали това е пълната сума.

Освен неяснотата с лихвите, евроодиторите са отбелязали и че 86% от платените аванси в последното тримесечие на 2012 г. още не са изразходвани от общините и “очевидно са били извършени с цел да се заобиколи правилото n+2” (тоест годишният бюджет на програмата да се усвои в следващите 2 години).

Тепърва се изработва ясна система за кандидатстване пред Гаранционния фонд за фермерски кредити, който е втората причина за многомилионната санкция, надвиснала над българското земеделие. От фонда, създаден за да спаси над 100 млн. евро от селската програма в края на 2011 г.,за първи път са усвоени пари чак през 2013 г., показал евроодитът.

Новината за санкцията вчера прерасна във взаимни обвинения на управляващи и опозиция кой е виновен за ситуацията (виж на стр. 9). Бившият земеделски министър Мирослав Найденов, по чието време според одита са допуснати нередностите, обяви, че Брюксел е одобрил и двата механизма - авансови плащания и Гаранционен фонд. Той контраатакува с обвинение, че се чака частично или пълно спиране на селската програма заради новото ръководство на фонд “Земеделие”.

Фермери обаче бяха категорични, че България си заслужава санкцията. “Брюксел има пълно основание да ни наложи тези глоби. Истината е, че Гаранционният фонд не работи. Идеята бе със средствата в него да се поемат 80% от обезпеченията по фермерските кредити. На практика банките не спазват това правило и искат допълнителни гаранции от фермерите като обезпечение с материални активи извън проектите”, каза животновъдът Димитър Зоров.

ЕК е права и за авансовите плащания на общините. За да се платят набързо и големи суми за кметствата, бяха взети средства от мерките за модернизация на земеделските стопанства и от селски туризъм, добави Зоров.

Ангел Вукодинов от Асоциацията на зърнопроизводителите посочи, че “виновните трябва да бъдат наказани”. “Големите ни притеснения са, че никой не си взема обица на ухото и грешките от старата програма се повтарят в новата. Отново се режат средства за реалните производители. Например парите за агротехника са намалени повече от два пъти - от 560 млн. евро на 200 млн. евро”, каза Вукодинов.

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!