Жените са 78% от училищните директори в България, 83% работят под силен стрес

08/11/2026, 12:02

Пиксабей

Жените съставляват 77,9% от директорите на училища в България. 83% от ръководителите съобщават, че изпитват силен стрес в работата си. Най-честият източник на напрежение е прекомерната административна натовареност.

Това показва нов сравнителен анализ на Европейската комисия за състоянието на училищното лидерство в Европейския съюз, изготвен основно въз основа на международното изследване TALIS 2024 на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Докладът е озаглавен „Училищните директори в ЕС – сравнителен анализ въз основа на резултатите от TALIS 2024“ (School principals in the EU – A comparative analysis based on TALIS 2024). Публикуван е от Европейската комисия и разглежда демографските и професионалните характеристики на директорите, условията им на труд, удовлетвореността, стреса, отговорностите и автономията им, пише БГНЕС.

България е сред страните с най-висок дял на жените директори

Според сравнителните данни жените заемат 77,9% от директорските позиции в българските училища на ниво прогимназиално образование. По този показател България е на второ място сред разглежданите европейски образователни системи, след Латвия, където делът е 79,1%. След България се нареждат Италия със 74,5%, Естония със 72,4% и Румъния със 70,9%.

Средно за Европейския съюз жените са 61% от училищните ръководители през 2024 г. През 2018 г. делът им е бил 55,3%. В България увеличението е от 72,9% през 2018 г. до 77,9% през 2024 г.

За сравнение, жените представляват 69,1% от учителите в ЕС. Това означава, че на европейско равнище те все още са по-слабо представени сред директорите, отколкото сред преподавателите. България е сред страните, в които делът им в училищното ръководство надхвърля този сред учителите.

Застаряваща професионална общност

Един от основните демографски проблеми, откроени в европейския анализ, е възрастовата структура на училищните директори. На равнище ЕС близо 70% от тях са на възраст 50 или повече години, докато делът на ръководителите под 40 години е под 5%. Тези данни показват застаряваща професионална общност и ограничено присъствие на по-млади кадри на ръководни позиции. В доклада възрастовата структура е разгледана като един от факторите, които трябва да бъдат взети предвид при планирането на бъдещото развитие на училищното управление.

83% от българските директори изпитват силен стрес

Националната справка на ОИСР показва особено високи стойности при показателите за професионален стрес в България. Общо 83% от директорите посочват, че изпитват стрес в работата си в значителна или много голяма степен. Средната стойност за държавите и образователните системи в ОИСР, включени в сравнението, е 61%.

Най-често посочваните причини за напрежение сред българските директори са прекомерното количество административна работа, посочено от 78% от тях, поддържането на дисциплината в училище, посочено от 74%, и отговорността за постиженията на учениците, посочена от 71%.

За сравнение, средно за ОИСР 68% от директорите посочват прекомерната административна работа като източник на стрес. Следват променящите се изисквания на образователните власти – 56%, и необходимостта да отговарят на притесненията на родители и настойници – 53%. Така административната натовареност е водещият източник на напрежение както в България, така и в международното сравнение, но делът на директорите, които я посочват у нас, е по-висок.

Недостатъчна специализирана подготовка за управленската работа

Европейският сравнителен анализ отчита различия в подготовката на училищните директори за изпълнение на управленските им функции. Средно за разглежданите образователни системи в ЕС 63,8% от директорите са преминали обучение по училищна администрация, а 45,9% – по образователно и педагогическо лидерство (instructional leadership).

Българските директори отчитат потребност от допълнителна професионална подготовка. Най-често посочваните области, в които имат висока нужда от обучение, са познаването и разбирането на новите разработки в изследванията и теорията на училищното лидерство – 38%, насърчаването на благополучието на училищния персонал – 36%, и управлението на училището – 35%.

За сравнение, средно за ОИСР най-често посочваните потребности са свързани с благополучието на персонала (28%), развитието на сътрудничеството между учителите (27%), използването на данни за подобряване на качеството (25%) и училищното управление (25%).

Същевременно 74% от българските директори съобщават, че са участвали в самостоятелно инициирани дейности за професионално обучение през 12-те месеца преди проучването. Други 79% са преминали курсове за разработване на стратегии за използване на дигитални ресурси и инструменти в преподаването.

Висока удовлетвореност от работата и значително увеличение на удовлетворението от заплатите

Въпреки отчетените нива на стрес, българските директори показват висока обща удовлетвореност от професията. Според националната справка на ОИСР 93% от тях заявяват, че като цяло са удовлетворени от работата си. Средната стойност за ОИСР е 94%. Показателят за България не се е променил между 2018 и 2024 г., докато средно за ОИСР удовлетвореността е намаляла с 2 процентни пункта.

По отношение на възнагражденията обаче се отчита значително увеличение.

През 2024 г. 65% от българските директори са удовлетворени от заплатите си при средно 49% за ОИСР. Между 2018 и 2024 г. делът на удовлетворените от възнагражденията у нас се е увеличил с 30 процентни пункта. За сравнение, средното увеличение за ОИСР е 6 процентни пункта.

Удовлетвореността от останалите условия на труд, без да се включва заплащането, достига 66% в България. Между 2018 и 2024 г. този показател се е повишил с 11 процентни пункта. Средната стойност за ОИСР също е 66%, без промяна за разглеждания период.

Как учителите оценяват директорите си

В България 96% от учителите смятат, че директорът има ясна визия за развитието на училището. Средната стойност за ОИСР е 87%. Други 92% посочват, че директорът насърчава участието на целия персонал във вземането на важни решения. За сравнение, средната стойност за ОИСР е 78%. 95% от българските учители оценяват положително професионалните отношения на директора с училищния персонал, а 97% – отношенията му с родителите и настойниците.