Мая Манолова: Търговските вериги у нас се разпасаха с надценки до 200%

14/11/2026, 14:47

Кадър България Он Еър

Нарушения при петте най-големи хранителни вериги в България са установили проверките на Комисията за защита на потребителите (КЗП), а събраните фактури за доставни и продажни цени вече са изпратени в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Това заяви председателят на КЗП Мая Манолова в студиото на предаването "Денят ON AIR" по Bulgaria ON AIR. Големите търговци упражняват системен натиск върху българските производители да намаляват доставните си цени, докато надценките и крайните суми за клиентите в магазините продължават да растат, предупреди тя и посочи, че за установените нарушения законът предвижда имуществени санкции в размер до 10% от оборота.

Проверките на контролния орган са обхванали млечните продукти, плодовете и зеленчуците в петте водещи търговски вериги в страната, като нарушения са констатирани във всяка една от тях. По думите на Мая Манолова търговците масово нарушават законовата забрана надценките на сходни продукти от една и съща категория, но от различни доставчици, да се разминават с повече от 10% в рамките на една верига, пише dunavmost.com.

"Подобно разпасване на веригите го няма в нито една държава членка на Европейския съюз. Това, което те си позволяват в България, не си го позволяват никъде другаде", подчерта Мая Манолова.

Председателят на КЗП даде конкретен пример с млечния сектор, където германска гауда се продава с 20% надценка, докато върху българския кашкавал се начисляват 120%. Според нея това поставя родните производители в неравностойно положение и представлява пряка дискриминация, тъй като ориентира купувачите към по-евтиния вносен продукт. В същото време при зеленчуците са засечени надценки от над 200%, при млечните изделия те достигат до 142%, а при останалите основни хранителни продукти варират в диапазона между 30% и 130%. Манолова допълни, че в търговската мрежа умишлено се толерират египетски картофи и турски домати, зеле и моркови за сметка на българската продукция.

Документалните проверки на предоставени от български производители фактури в КЗП показват, че между октомври 2022 г. и октомври 2026 г. доставните цени на мляко, сирене и кашкавал са спаднали с 20%. На рафтовете в магазините обаче същите продукти са поскъпнали с 80%. Причината според Манолова е, че в началото на всяка календарна година между 2023 г. и 2026 г. веригите принуждават доставчиците да свалят цените си с нови 3-4%, както и да плащат обратни фактури за рождени дни на магазините, за място на рафт, за промоции и за телевизионна реклама.

"Реално доставните цени намаляват, надценките се увеличават и крайната цена за потребителя също се увеличава", обясни председателят на регулатора. Тя настоя търговските надценки за 17 до 20 основни хранителни продукта от първа необходимост в България да бъдат изравнени с тези в Германия, където при млечните изделия те са между 15% и 25%.

"Просто надценките в Германия да са и в България. Нищо повече, но и нищо по-малко", категорична бе Манолова. Тя обвини предишните правителства от последните 10-15 години, както и лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, че са позволили на чуждите вериги да превземат градските центрове и да унищожат кварталните магазини. "Предишни правителства ги гледаха като галено дете", коментира тя.

По отношение на наложената от КЗК санкция от близо 76 милиона евро срещу "Кауфланд" и острата реакция на ръководството на компанията, Манолова определи думите на мениджмънта като "самопризнание, саморазобличаване".

"След като си позволяват по отношение на властта да говорят по този начин, представете си как говорят с българските производители на храни", посочи тя и оцени 90-страничното решение на антимонополната комисия като юридически издържано. По думите ѝ глобата от процент и половина е в долния законов диапазон, но изглежда внушителна заради оборота на компанията от около 767 милиона евро (1,5 милиарда лева). Тя припомни, че в Полша на подобна верига е била наложена санкция от 167 милиона евро, впоследствие намалена от съда на 117 милиона евро. Освен до КЗК, от КЗП са изпратили сигнали за нередности и до Националната агенция за приходите (НАП) и Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Във финансовите отчети на една от веригите за 2025 г. Манолова е засекла разходи от над 18,4 милиона евро (36 милиона лева) за реклама и близо 12,8 милиона евро (25 милиона лева) за консултантски договори, чрез които се оправдава брутният марж.

Стотици жалби са постъпили в КЗП и заради масовите аварии и ремонти на "Топлофикация - София", оставили хиляди столичани, училища и детски градини без парно и топла вода. В някои столични райони топлоподаването е прекъснато още от 22 и 28 август, а в 119-о училище в квартал "Изток" учебният процес е възпрепятстван заради липсата на отопление.

По искане на КЗП е проведено извънредно заседание на комисията по инженерна инфраструктура към Столичния общински съвет с участието на кмета и ръководството на дружеството. Гражданите се оплакват, че сроковете за пускане на водата постоянно се удължават с по 48 часа в продължение на три месеца.

"Във фактурите за месец ноември, които ще излязат на 15-16 декември, трябва да бъдат отразени неустойки за всеки ден, в който хората са били без парно", заяви Манолова. Тя уточни, че неустойката се равнява на стойността на неподадената топлинна енергия за съответния абонат. Тъй като общите условия на дружеството не предвиждат автоматична компенсация за липсата на топла вода, председателят на КЗП обяви, че ще заведе колективен иск за защита на колективния интерес на потребителите, ако в декемврийските сметки не бъдат вписани неустойки.

Манолова обяви още, че предстоят тежки санкции за топлинните счетоводители, които са повишили цените на услугите си без знанието на абонатите. Тя ще настоява за пълното премахване на топлинните счетоводители като "паразитна структура" от Закона за енергетиката, както и за удължаване на крайния срок за подмяна на уредите за дистанционно отчитане.

В разговора бе засегната и темата за оттегления по-рано през деня законопроект за промени в Закона за личната помощ след националния протест на майките на деца с увреждания. Манолова е организирала среща при министъра на финансите, на която управляващите и родителите са се договорили всички бъдещи реформи да се изготвят съвместно.

"Заедно с майките на деца с увреждания сме стояли буквално осем месеца на палатков лагер пред парламента", припомни Манолова за събитията от 2018 г., когато е писан законът. Тя посочи, че от общо над 50 000 лични асистенти в страната едва 13 000 обслужват деца с увреждания, поради което подходът към различните групи не може да бъде еднакъв. Запазването на трудовите договори и ежегодната актуализация на възнагражденията са задължителни, тъй като според нея никой външен асистент не би се съгласил да полага висококвалифициран труд за тежко болно дете срещу около 307 евро (600 лева) без трудов договор.

Според Манолова пробойните в системата се дължат на фалшиви решения на ТЕЛК и на формални индивидуални оценки, правени включително по телефона по време на пандемията, които отпускат по 8 или 12 часа асистентска грижа на хора без реална нужда. При пенсионерите, ползващи лични асистенти, трудовите договори не са необходими и именно там трябва да се насочи контролът, без да се отнемат права от родителите на деца и младежи над 18 години с увреждания.

"Доволна съм, че властта чу и не пожела да се инати, а просто оттегли този законопроект", обобщи председателят на КЗП.