Шофьорът, който спаси 20 човешки живота: Беше страшно и тежко

---

"Блиц"

Жестока катастрофа край Павел баня едва не отне живота на цял рейс хора и водач на лек автомобил. Ударът става между автобус и „Фиат Брава” с бургаска регистрация. Драмата се разиграва в ранната утрин на 5 април на пътя Бургас – София, недалеко от разклоните за селата Долно Съхране и Дунавци, където са ставали не една и две катастрофи.

Леката кола, управлявана от 27-годишен мъж, буквално се врязва в насреща движещия се автобус, който е тръгнал от Казанлък за Павел баня със служебен курс от здравни работници, които се трудят в рехабилитационния център на оздравителния комплекс в курортното градче. От удара се късат маркучите за спирачките на рейса. Педалите блокират, а лявата предна гума се забива в ламарините на купето на бургазлията. Воланът отказва. Зад него е 54-годишният Дончо Славов Великин от Казанлък, който работи в частната фирма за автобусни превози „Рай Бесоолу”, Павел баня. Неуправляемият от удара автобус е спрян с огромно усилие от водача. Единственият пострадал тежко от катастрофата е само шофьорът на леката кола, който е откаран в казанлъшката болница. 

Спасени са 20 човешки живота!

Вестник „ШОУ” разговаря с водача герой Дончо Славов за преживяното на пътя от оная ужасяваща сутрин и до сега:
....

- Спасили сте 20 човека - всичките пътници от рейса ви, които са пътували за работа, тъй като се късат спирачките, педалите се повреждат и автобусът става неуправляем!...

- Успях да го удържа, преди да го спра. Някъде към 250 метра най-малко да беше разстоянието, което минахме, след като леката кола се вряза. Страшно! Много страшно беше и тежко! Трудно! Спрях го.

- Пътували са все здравни работници - лекари, медицински сестри, главно персонал от рехабилитационния център в Павел баня - как реагираха хората, след като спряхте автобуса успешно и без някой физически да пострада?

- Как да реагират?! Бяха много уплашени. Към двайсетина човека бяха в автобуса. Все жени и само един мъж имаше. Пищяха. Беше страшно Това още повече ме напрегна. Но... спрях някак си рейса, макар че и воланът отказа. Здраво го държах. Всички много се бяха стреснали, като спрях. Аз обаче веднага ги освободих да си ходят на работа, да не губят време. А ние останахме да чакаме на място да пристигнат органите на реда, линейката. Хората от рейса си тръгнаха веднага.

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.