Историята на един моряк: Как Петров, Шишето и Чорбата спасиха 43-ма души от подводницата К-8

---

Пламен Енев, "Труд"

Десети април 1970 г. е ден, който морякът Георги Петров никога няма да забрави. Тогава той е старши помощник-капитан на търговския кораб “Хаджи Димитър”. На обикновения плавателен съд и екипажа им е писано да станат герои - те спасяват 43-ма души от потъващата в океана съветска атомна подводница К-8.

Това е един от най-засекретените инциденти, а и до днес - четвърт век след края на студената война, Георги Петров не може да се отпусне да разкаже много подробности.

Фактите около пътуването на подводницата, известна като “Осмицата”, излизат наяве чак след разпадането на Съветския съюз. Поводът да се заговори отново за инцидента е желанието на руския президент Владимир Путин да награди българските моряци спасители. И у нас започна издирването им.

Вестник “Труд” откри помощник-капитана, а какво се е случило с най-известните членове на екипажа - Радо Чорбата и Митьо Шишето, ще разберете след малко.

На 8 април 1970 г. вечерта избухва пожар в реактора на руската подводница, който води до смъртта на 30 души от 125-членния екипаж. Затворени са всички компрометирани участъци, а оцелелите моряци се преместват в предната част. “Осмицата” е оставена без никакви комуникации в центъра на Бискайския залив в Атлантическия океан. В това време българският кораб “Хаджи Димитър” е на 15-месечен рейс от Белфаст към Куба. Когато тръгва на път, се е казвал “Авиор”, а името му е сменено по средата на рейса. Интересен факт е, че заради липсата на наши кадри капитан е бил руснакът Рем Смирнов.

“Около 4 ч сутринта бях на вахта с рулевия и четвъртия помощник, когато ми се видя, че нещо пред нас проблясва. Първоначално си помислих, че е падаща звезда, но после се повтори и разбрах, че е ракета”, спомня си Петров.

Веднага събудил капитана, но Смирнов казал, че най-вероятно пияни моряци се забавляват. През следващите 30 минути сигналните ракети зачестили, което накарало ръководството на кораба да съсредоточи вниманието си към района. Застанали с бинокли на борда, но нищо не се виждало. Търсили контакт по международните честоти на УКВ радиото, но насреща имало само пълна тишина.

Петров се досетил, че имат далекоглед, и го извадил.

Едва тогава забелязали подводницата. Тя била силно наклонена назад, а на мостика имало 20-30 души. Веднага станало ясно, че е атомна, но никой не си и помислил по онова време за вредна радиация или нещо подобно. Тъй като комуникациите били извън строя, се наложило да си общуват с мегафони.

“Казаха ни само, че имат авария, и помолиха да предадем радиограма до Москва. Продиктуваха ни шифровано съобщение, което нашият радист предаде на бреговата станция във Варна, откъдето трябваше да достигне до СССР”, обяснява Петров. Родните моряци попитали подводничарите дали искат нещо, но командирът им отвърнал, че си имат всичко. Матросите на мостика обаче правили знаци, имитиращи пушене.

“Тогава по едно въже им пратихме коняк и цигари “Шипка”, а те от благодарност ни върнаха сушена риба таранка. Около обяд обаче дойде прогнозата за времето и разбрахме, че се задава много силно вълнение”, разказва старши помощник-капитанът.

Решили да прехвърлят по-голямата част от екипажа на подводницата на българския кораб. На два курса със спасителната лодка превозили общо 43-ма матроси, сред които бил и техният радист. Той започнал директна комуникация с Москва, откъдето обаче го подложили на драконовска проверка, тъй като се опасявали от провокация.

Питали за името на жената на командира и други на пръв поглед странични въпроси. На нашите им направило впечатление, че в следобедните часове около двата плавателни съда прелетял военен самолет на САЩ, който, както по-късно разбрали, правел снимки на операцията.

“Изкъпаха се морячетата, нахраниха се и ги настанихме, но не сме ги разпитвали. Казах на моите: “Каквото не ви кажат, няма да питате, за да нямаме неприятности.” Знаете как беше по онова време”, обяснава сега Петров.

Българските моряци разбрали какво се е случило не от спасените, а от вечерната емисия на забраненото в соцлагера радио Би Би Си. Англичаните съобщили, че съветска атомна подводница бедства вследствие на взрив, а руски търговски кораб провежда спасителната операция.

“Явно се бяха объркали, защото в открито море няма флагове, а националността на корабите се разпознава по разцветките на димоотводите. Съветският беше бяло и червено, а нашият - жълто и червено”, разяснява старпомът Петров.

Около полунощ се появил първия от изпратените съветски кораби, а до сутринта дошли още три-четири. Те поели спасените матроси и закачили на буксир подводницата. Спасените били изключително благодарни на нашите моряци, а българите, изпълнени с героични чувства, продължили рейса си към братска Куба. Като се върнали в България, разбрали, че никой не е чувал нито за инцидента, нито за смелостта на нашите матроси. Тогава в родните Военноморски сили имало съветски адмирал, който се водел съветник, но на практика бил командващ. Той постоянно питал кога ще се прибере “Хаджи Димитър”.

“Нямаше киносалони, зали и церемонии, а набързо ни събраха на последния етаж в Български морски флот, където съветският адмирал и директорът на параходството връчиха на капитана един бинокъл, а на мен - часовник “Полет”. На другите раздадоха грамоти и медали. Тогава разбрахме, че подводницата е потънала на 12 април, но не ни казаха, че още 22 души са загинали в опит да изпълнят заповедта на командването да я спасят на всяка цена”, спомня си Георги Петров.

Веднага допълва, че им било казано да не говорят за инцидента, нито да разпитват. Нямало и нужда от това предупреждение, защото българските моряци така и не се осмелили да попитат каквото и когото и да било.

Капитанът Рем Смирнов бил върнат веднага в СССР. Във връчените на българите грамоти и награди било написано, че са по случай празника 9 септември.

Съветският флот отчислил несъществуващата на практика подводница К-8 едва през следващата 1971 г.

Потъващата подводница, снимана от американския военен хеликоптер

Всичко това било направено, за да не се покаже слабост в годината, когато отбелязвали един век от рождението на Ленин. Сега обаче ветераните от съветския подводен флот предвиждат грандиозна възпоменателна церемония през 2015 г., когато се навършват 45 години от гибелта на “Осмицата”, и издирват българските спасители.

Проблемът е, че повечето от тогавашния екипаж на “Хаджи Димитър” не знаят какво се случва с колегите им, някои от тях помнят само с прякорите като готвача Радо Чорбата и моряка Митьо Шишето.

“Знам ги и двамата, но за съжаление починаха, както и Рем Смирнов. След това съм плавал на много други кораби и сме изгубили връзка с останалите. Съюзът на подводничарите се е заел с издирването на екипажа на “Хаджи Димитър” и дано се справят”, разказва Георги Петров.

Той се съмнява лично Путин да ги награди, но е доволен от макар и закъснялата публичност на героичните им действия. От онзи 10 април преди 44 години му остават само спомените, защото преди няколко дни дарил часовника “Полет” на Военноморския музей.

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.