Приятели на Николай искат смъртна присъда за убиеца Тодор

21/04/2014, 18:34

Радостина Георгиева, "Флагман"

Аз трябваше да умра, не той, ридаеше болната майка на момчето

Тодор не беше стока, но никога не сме мислили, че може да стигне дотук. Това говореха момчета, събрали се на Бургаските гробища днес в ранния следобед, за да изпратят съученика и приятеля си Николай, който загина от "приятелската" ръка на Тодор Атанасов.

Така не може да продължава. Ще го изкарат наркоман, ще го изкарат невменяем, ще полежи малко в затвора и ще го пуснат, а Ники след малко ще бъде заровен завинаги. Ще направим група във Фейсбук за връщане на смъртното наказание. Когато знаеш, че можеш и ти да умреш, ще се замислиш, преди да вдигнеш ръка срещу друг, говореше съсед, който не криеше сълзите си и не беше сложил традиционните за такива случаи тъмни очила.

Младежите се нареждаха един след друг край сергиите за цветя, купуваха последната си почит към приятеля си, изглеждаха стресирани и потресени. Край белия ковчег се бяха наредили роднини в траур, пристигнали от всички краища на страната, шокирани, не вярващи, не можещи да понесат истината.

Какво става с този свят, какво става с този народ, полудя ли, всеки ден е така. Всеки ден си отиват млади хора. Един от болест, друг от катастрофа, трети убит, говореше продавачка на цветя, която уж е претръпнала и е виждала вече какво ли не. Черна катафалка вкара белия ковчег с тленните останки на момчето в ритуалната зала.

Защо той, защо не аз, ридаеше онкоболната му майка още вчера. Защо Господ ни наказа така?

Край 20-ти блок в "Славейков" хората продължават да минават на пръсти, а семейството се е затворило и скърби за изгубеното си дете. Убиецът пък е в ареста и казал, че съжалява.

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!