Явор Хофарт, икономист: Вдигането на МИНИМАЛНАТА ЗАПЛАТА води до СЪКРАЩЕНИЯ

---

 

Явор Алексиев Хофарт е най-новият анализатор в Института за пазарна икономика. Потомък е на известна варненска фамилия с германска жилка. Той е само на 24 години, а вече е завършил международни отношения в СУ, кара магистратура по журналистика, занимава се със световна икономика от 3-4 години, работил е в Министерството на външните работи, в електронни медии, има собствен блог за политически и икономически анализи и води радиошоу. Неговите прогнози могат да се намерят както в седмичния бюлетин на института, така и на notepicenough.wordpress.com. 

 

Заплаха: Ако замръзне износът, се очаква икономически срив у нас

Преход: Опитът за нова обща евронация ще отнеме много време

- Как икономиката стана най-голямата ти страст от всичко, с което си се занимавал?

- Дълго време странях от нея, акцентът ми беше към политология, дипломация. Но в един момент осъзнах, че икономиката е най-силният аргумент в защита или в оборване на всяко едно твърдение, във всяко историческо събитие и политика. Тя все повече събуждаше интереса ми и започнах да се занимавам с международни финансови и подобни теми. 

- И какво откри? Има ли някакъв заговор, който да движи света чрез паричната система?

- Не мисля. Икономиката като цяло организира човешкия ресурс, капитала, разпределя и произвежда различни богатства, блага, обслужва нуждите на хората. Няма една фигура или институция зад всичко това. 

- А политически интереси?

- Те движат икономиката дотолкова, доколкото тя движи тях. Ако вземем например Китай, която е комунистическа държава, тя е всъщност много по прокапиталистическа от САЩ. 

- Вярно ли е, че отдавна си предвиждал втора вълна на кризата? В какво се изразява тя?

- Това е същата криза, която започна още през 2007 г. Не беше трудно да се предвиди, че тя ще дойде рано или късно. Според случилото се през последните няколко години голяма част от акумулирания в частния сектор дълг беше прехвърлен в публичния посредством банките. Имаше разпусната монетарна политика, политика на евтини пари от страна на САЩ, Европейската централна банка. Имаше изкуствени стимули, които доведоха до това, че държавният дълг набъбна в редица държави и всъщност кризата се превърна от криза на кредита в криза на държавния дълг специално в Европейския съюз. Не беше трудно да се предвиди, че в един момент тези дългове ще трябва да започнат да бъдат изплащани, т.е. ще се наложат  съкращения в публичните разходи, ще се наложи налагането на непопулярни политики, за да се озаптят бюджетните дефицити. 

Освен това всеки, който следи развитието на финансовите пазари, на цените на суровините и на курсовете на различните валути, както и показателите на различните икономики, ясно вижда, че възстановяването от кризата е доста по-бавно, отколкото се очакваше. Само преди месец в САЩ федералният резерв ревизира показателите за растежа на БВП за края на миналата година от 1,8 на 0, 8%, което е доста слаб анемичен растеж. Всъщност американската и други икономики все по-бавно нарастват и това затруднява техните опити да изплатят своя дълг. Цените на златото и среброто нараснаха изключително много през последните година и половина. Става дума за рекордни стойности от рода на 1 900 долара за тройунция злато, а среброто през март се вдигна на 50 долара за същата мярка. Повишиха се и цените на храните. Тази разпусната монетарна политика на централните банки, ниското ниво на основния лихвен процент, лесният достъп до кредит доведе до спад в по-голямата част от валутите. Еврото, доларът, йената, всички загубиха позиции, а суровините поскъпнаха. От началото на годината вече се виждат признаци на тази втора вълна. САЩ имаха три последователни месеца, през които безработицата нарасна. Банките съкращаваха свои служители. Ръстът на БВП е нисък там, инфлацията се повишава, а в същия момент стимулите на федералния резерв изтекоха. Говори се за трети кръг количествени облекчения, който ще видим дали ще бъде реализиран. 

- Как би се отразило повишаването на минималната работна заплата върху нивото на безработица у нас?

- Свободната пазарна икономика не възприема понятието минимална работна заплата, тъй като в един добър пазар с реална конкурентна среда минималната работна заплата става излишен индикатор. Например ако моят труд струва 270 лева, както ще бъде от септември, това значи, че ако не първият, вторият работодател ще оцени труда ми на толкова. Проблемът е, ако някой прецени, че за изчистване на неговия офис например са достатъчни и 150 лева, заради което може да си чисти и сам. За това разходите на работодателите се увеличават с вдигането на минималната работна заплата. Още повече че в криза не се очаква нарастване на доходите. Тогава с известни съкращения на кадри биха се запазили нивата на заплатите на останалите служители в дадена фирма. 

- По какъв начин новата криза може да засегне България и кои са най-надеждните банки?

- Проблемът в момента е, че нашата икономика е експортно ориентирана. Основният двигател на нашето възстановяване е експортният сектор, произвеждане на стоки и изнасянето им в чужбина. Проблемът е, че при една втора вълна на кризата производителите ще бъдат принудени да реализират продукцията си на вътрешния пазар, което ще е трудно. Ще се стигне вероятно до съкращения в компаниите и увеличаване на безработицата. Най-сериозната заплаха за нас е, че износът движи икономиката ни. При силен икономически трус другите страни ще свият своето потребление и нашият износ ще пострада. Иначе българската банкова система е в сравнително добро състояние. Имаме доста по-добра капитализация от голяма част в страните на ЕС. Като цяло тук лихвите са по-високи, отколкото в друга част от Еврозоната, но от Института за пазарна икономика очакваме броят на лошите кредити да започне да пада тази година. Смятаме, че лихвите ще се запазят на добро ниво. Водеща световна агенция преди месец повиши кредитния рейтинг на България. Рисковете са свързани най-вече с гръцките банки. В България техният дял намаля, защото Гърция е в сериозно финансово положение. 

- Как виждаш бъдещето на Европейския съюз и интеграцията?

- Това, накъде ще отиде европейската интеграция, зависи до голяма степен от Германия. Все още съществува вечният въпрос „На кого да се обадим в Европа“. Всяка държава е различна, съществуват конфликти, териториални претенции. Характерно за континента е културното многообразие. Опитът за нова обща евро нация ще отнеме много време. С всяка следваща криза Европа се консолидира все повече. Явно идеята е за общ просперитет, но дали това е начинът в условия на криза и дали това няма да изиграе лоша шега на европейския проект, ще видим занапред. Всъщност това вече се случва, защото евроскептицизмът нараства дори в страни като Великобритания и Финландия. Мисля, че ще продължи по-нататъшната интеграция, въпросът е дали форсирането й няма да доведе до отдръпване от европейската идея и връщането на националистическите настроения в държавите. 

 

Интервю на Виолета Гурнакова

 

 

 

 

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.