ЯНА МАРИНОВА от \"СТЪКЛЕН ДОМ\" пред PETEL.BG: Преживявам на хиляда процента това, което играя

---

Тя е една от звездите в хитовия български сериал „Стъклен дом“. Родена е на 17 август. Позната е и като телевизионна водеща, снимала се е в американски продукции, където е изпълнявала много екшън и бойни сцени. Зрителите я помнят и от участието й в третия сезон на „Сървайвър“ - „Островите на перлите“. Театралният й дебют е на 20 януари в постановката „Облак Рай” на театър „Адриана Будевска“, по сценичната версия на Богдан Петканин. В представлението Яна си партнира с Иван Бърнев.Преди броени дни актрисата беше в журито на конкурса „Мис Варна“. Тя гостува в морската столица по покана на Дияна Янкова, чието дело беше интересната хореография на шоуто. Двете се познават още от времето, когато Яна Маринова стана мисис България.

Красотата

Тя е вътрешно самочувствие. Защото когато ти се обичаш такъв, какъвто си, няма как дори и с облеклото си да не подчертаваш хубавите неща

Елена 

За нея мога да кажа, че вълкът козината си мени, нрава - не

- Българката все още ли е най-красивата в света?

- Ако се окаже вярно, че повечето сме потомци на Чингиз хан, може и да е така. Смятам, че жените на Балканите са с доста по-различна, по-естетска красота. С по-нежни, по-изчистени черти сме в сравнение с дамите на Запад. Но определено в България жената все още не може да се чувства толкова добре в кожата си, когато бъде наречена красива. В смисъл, че в страната ни, когато едно момиче е модел или участва в конкурс за красота, веднага е определяна като глупава манекенка. Етикет, който според мен с времето ще започне да се избягва. Истината е, че професията на модела е много трудоемка. Въпреки всичко българката има много красива душа и тя й личи в очите. Така че да, българките са красиви жени.

- Какво е необходимо според теб една жена да се чувства и да изглежда добре?

- Мъж, който да я обича. Такъв, който да й дава самочувствие. Това е необходимо на женския пол. Просто има нещо в народопсихологията ни, което ни кара да се страхуваме от определението красива и да се чувстваме глупаво, щом някой примерно е казал, че сме по-впечатляващи. А има и нещо друго – че се слага шаблон за това какво е красота. За такава се смятат някакви силиконови форми или че тя трябва задължително да бъде подплатена с посещение на козметични салони. Не, красотата е вътрешно самочувствие. Защото когато ти се обичаш такъв, какъвто си, няма как дори и с облеклото си да не подчертаваш хубавите неща, които притежаваш. Винаги има начин, с който да превърнеш дефекта в ефект, ако се налага. Така че красотата всъщност е много спорно понятие. По-скоро можем да говорим за красота, която извира през очите.

- Какво те прави щастлива теб?

- Аз самата се чувствам най-щастлива, когато обичам, когато съм истински влюбена. Но като казвам влюбена, нямам предвид само отношенията мъж – жена. Мога да бъда влюбена в емоция, в салса, в приятелство, в красив ум... Когато обичам, се събуждам всяка сутрин с желанието да живея. Когато имам някакви дупки и моменти, които не са изпълнени с любов, тогава се чувствам нещастна.

- „Стъклен дом“ ще стартира отново през есента. Ще има ли драматични обрати?

- Абсолютно. Трябва да ти кажа, че аз чета не само моите реплики, но и тези на останалите герои с огромен интерес. Просто има такива неща в сюжета, които ще изправят зрителите на нокти. А за моята героиня – Елена Атанасова, мога да кажа, че вълкът козината си мени, нрава - не.

- Вече по-уютно ли се чувстваш в кожата на Елена?

- Ами аз от самото начало се чувствах много добре в тази роля. Но наистина вече си ми е като втора кожа. Превключвам на вълна Елена Атанасова и забравям въобще за всякакви скрупули относно това дали някой ще помисли дали съм точно такава като нея или не. Преживявам на хиляда процента това, което играя.

- Дразни ли те фактът, че в момента и теб, и останалите ти колеги ви свързват единствено с героите от сериала?

- Мен изобщо не ме притеснява, защото примерно говорих с хора, които всъщност ме познават от участието ми в „Сървайвър“. Започвам в театъра да репетирам две нови пиеси от есента, продължавам да играя там, така че има страшно много поприща, в които мога да се развивам и да бъда позната от тях и да нося любов на хората.

- На сцената или пред камерата – къде ти е по-добре?

- Няма по-добре, всичко е много специфично. Все едно да кажеш кафето или чая е по-предпочитано. Няма такова нещо. Те са различни неща с един корен.

- Мечтаеш ли за роля или типаж, който да изиграеш?

- Определено имам нужда от роля, която да е много дълбока, с дълбока същност, с умение да обича. Аз съм много страстна жена и може би ми липсва малко това, че Елена Атанасова от „Стъклен дом“ не притежава тази безметежна страст, която Яна притежава. Искам да изиграя страстна героиня, която да е всепоглъщаща. 

- А героинята, която най-добре ти пасна?

- Ролята на Елена Атанасова определено беше от тези, които най-добре ми паснаха, защото тя е пробивна и е волева жена. Тези качества, които аз самата притежавам, успях да й ги подаря и да ги използвам за едни други неща при нея. Но определено ми липсва да казвам реплики, които са истини от живота. Защото на Елена Атанасова повечето й реплики са фалшив блясък. Докато на мен ми трябва герой, който да говори така, както аз общувам със сина си или мъжа си например. Имам нужда от дълбока душевност на героя си. 

- А остава ли време за семейството и близките ти хора?

- Много е трудно да намеря време. Който се занимава с актьорската професия, знае как растат децата по театри, сцени... Много е сложно, но смея да твърдя, че отглеждаме с бившия ми съпруг щастливо дете. Той се ожени наскоро, направиха още едно щастливо семейство – както съм и аз със сегашния ми съпруг. Надявам се да сме щастливи наистина.

Интервю на Виолета Тодорова

 

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.