Чудотворно аязмо може да бликне от манастира на Княз Борис Първи във Варна

14/05/2014, 09:28

Виолета Гурнакова

Началото на археологическия сезон във Варненско вече тече от началото на този месец. Предвиждат се проучвания върху раннохристиянския манастир в местността Караач теке край Варна. През това лято там ще бъде изследвано съоръжение, което е било открито в манастира през миналата година и което представлява голям интерес за археолозите и историците.

„На Караач теке ще правим разкопки наесен. Аязмото сега е заровено под един покрив и вероятно ще продължим проучванията само с него. Всички манастири имат лечебни чудотворни извори, но тук ситуацията е малко неясна. Най-вероятно има друга тераса, защото находката е под нивото на самия манастир. Сега в момента има вода в него”, заяви за „Петел“ директорът на Регионалния исторически музей във Варна проф. Валентин Плетньов.

„Работата в местността Кастрици – Евксиноград ще продължи през месеците юли и август с реставрационни дейности“, допълни проф. Плетньов.

За първи път ще се проучва и друг много интересен обект в община Аврен. Става въпрос за крепостта Петрич кале, която е една от най-старите запазени такива във Варненска област. Тя се намира над село Разделна. След проучването на този обект има идея кметът на община Аврен да участва и по проект за социализация, реставрация и превръщането му в т.нар. втори Перперикон, като самите проучвания ще започнат през септември. Екип археолози ще правят изследвания и по трасето на проекта „Южен поток” и терените около Провадия и по трасето Варна – Аврен.

Освен това археолозите ще продължат проучванията на крепостта на нос Св. Атанас край Бяла и на раннохристиянската базилика в местността Джанавара край Варна.

(Очаквайте интервю с Валентин Плетньов)

За Манастира:

Манастирският комплекс впечатлява с размерите си, макар да е проучена само половината от площта му Най-големият проучен скрипториум от средновековна България и Византия се намира край Варна

Жителите на Варна едва ли знаят какво богатство имат, скрито само на няколко километра от кв. “Възраждане”, край лозята на Теке Караач. Там се е намирала манастирската обител на княз Борис I, в която той се оттегля и отстъпва престола на сина си Владимир през 889 г.

Построена е в края на IX и началото на X в. - период на утвърждаване на християнството в България и мощна книжовна дейност. Днес на Теке Караач може да се видят очертанията на средновековната сграда, множество помещения, възстановени донякъде стени и разкопки.
Обектът все още не е превърнат в туристическа атракция и може би заради това е познат главно на малчуганите от близкия квартал, които играят наоколо.

Забележително откритие в манастира е просветителският център, или казано на съвременен език, средновековно книгоиздателство, в което е кипяла писателска, преписваческа и преводаческа дейност, поставила основите на българската книжнина. Счита се, че това е най-големият проучен досега скрипториум (400 кв.м ) от средновековна България и Византия.

Откривателят на манастира Карел Шкорпил през 1921 г. пише: “Оставаме учудени от гледката, която се открива оттук. Под нас като на длан се гледа цялата варненска долина със светлото езеро, тъмното море и с града Варна. Разкошна местност!”.
Шкорпил открива в района трисантиметров оловен печат (моливдовул) на княз Борис – Михаил, който най-вероятно е ктитор на манастира. Печатът се е прикрепвал върху кореспонденцията му с аристокрацията. От едната му страна е изобразен Исус Христос, а от другата - най-вероятно замонашеният княз или, според други предположения, молеща се Богородица.

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!