Мария САПУНДЖИЕВА пред PETEL.BG: На всяка крачка можеш да срещнеш мама Божка

03/09/2011, 09:58

Интервю на Виолета Тодорова

Голяма част от България я познава като мама Божка, въпреки че има много роли зад гърба си. Далече от телевизионните камери, от нахаканата и гръмогласна перничанка няма и следа. Тогава е Мария Сапунджиева – варненката, която веднага те спечелва с неподправената си усмивка. И вместо майката на култовия Жоро Бекъма пред вас застава актрисата, която не обича много да е в светлината на прожекторите. Варненка е и идва често в морската столица. Един от поводите този път беше първото турне на телевизионното шоу „Пълна лудница“. Въпреки натрупаната умора от концертите актрисата и колегите й не спираха да се усмихват и да се шегуват помежду си.

Ролите

Ако актьорът е добър, трябва да може да се справя еднакво добре с всички жанрове

Варна

Не е градът от моето детство, но винаги е бил чист и подреден

Мария

Мъча се да я опозная, защото тя крие много изненади и ме изненадва и мен самата

- Какви са емоциите по време на турнето?

- Умората се натрупва с всеки изминал концерт, това е нормално. За мен обаче това е познато, защото съм била на такива турнета. Така че тръгнах подготвена. Винаги една такава обиколка е тежка и изморителна – пътуване, всеки ден в различен град... Но самата среща с публиката и тази емоция, която всяка вечер преживяваме, може би също се натрупва в нас. Защото досега предаването „Пълна лудница“ е правено пред камера, а сега за първи път срещаме хората на живо. И адреналинът, емоцията са на много високо ниво, което прави турнето много хубаво изживяване.

- Всички в шоуто са големи образи. Сигурно забавлението е нонстоп...

- Има много смях, а като се смее човек, по-лесно се живее, и трудностите се преодоляват по-леко. Наистина продуцентите са подбрали един много хубав екип, който, дай Боже, да се съхрани и работи и занапред.

- Как се чувствате като мама Божка? В интернет прочетох, че не сте й голяма фенка...

- Обичам всичките си образи, не мога да ги играя, без да ги обичам. Великолепно се чувствам в ролята на мама Божка. Идеите за нея черпя от улицата, от живота навън. На всяка крачка можеш да срещнеш мама Божка. Работата на актьора е да има сетива и само да ги улови и да ги изиграе. Иначе такива образи като нея се разхождат навсякъде. Много мами Божки има. Тя е комплексен образ на моите наблюдения, така съм го развила.

- Какви роли предпочитате – комедийни или драматични?

- И двата вида. Щом е роля, чудесно се чувствам в нея. Не мога да разделям актьорите на комедийни или драматични. Те са актьори. Комедията, трагедията, трагикомедията са жанрове. Ако актьорът е добър, трябва да може да се справя еднакво добре с всички жанрове. Поне аз така мисля. Понякога ни слагат етикети, което не смятам, че е правилно.

- А има ли героиня, която ви е най на сърце?

- Не мога да определя. Винаги подходът към дадена роля е различен. По различни пътища човек стига до образа, който трябва да изиграе. И затова някак не мога да ги сравнявам. Всички са ми достатъчно близки, във всеки един образ има част от моята душа. Аз съм го изиграла по моя начин. Ако сложите различни актьори да изиграят една и съща роля, всеки ще я направи по различен начин. Може би... забелязвам, че ми се удават руските образи. Въобще като играя руска драматургия, много лесно влизам в роля. Може и да съм била рускиня в някой предишен живот, не знам. Обичам руска драматургия и с лекота правя тези образи.

- Може би често идвате във Варна, но вижда ли ви се променен градът?

- В интерес на истината, във Варна не стоя. Отивам в Ракитника, където живеят майка ми и баща ми. Затова и много рядко се движа из града. Но го намирам за променен много. Не е Варна от моето детство, но винаги е бил чист и подреден град. Обичам да се връщам насам. Морето ми липсва най-много. Имам диск в София с него и още от май си го пускам. Но се връщам най-често през лятото.

- Кои са ви най-хубавите спомени от тук?

- Детските. Това са ми най-хубавите спомени – от баба ми, дядо ми, вилата край „Виница“, училището, първият учебен ден... Абитуриентската вечер, 18 години не са малко. Първата любов, първата целувка са тук.

- Приятели останаха ли ви от това време?

- Да, имаме си срещи на класа, годишнини. Обаждат ми се. Да, имам приятели.

- Извън сцената и камерите каква е Мария Сапунджиева?

- О, и аз не знам каква е. Мъча се да я опозная, защото тя крие много изненади и ме изненадва и мен самата. Нормален човек съм. Обичам може би да бъда сама, не се страхувам от самотата. Като ми се плаче, се наревавам. Интересна съм. Мъжът ми казва, че живее с няколко жени едновременно. Аз съм зодия Близнаци и съм човек на крайностите. Понякога и той се изненадва от мен и казва: „Брей, вчера така, днес така...“ Обичам да нося много дълги рокли и много къси поли. Ето пак крайностите. Може би цял живот ще търся хармонията, къде е центърът, балансът...

- Това, което може да ви накара да се усмихнете, е...

- Много неща могат да ме накарат да се усмихна. В това отношение съм много лесна. Но по същия начин и на сълзи съм лесна. Глупостта, която виждам около себе си, ме кара бързо да се усмихвам. Човешката глупост е много смешна.

- Какво предстои от есента в театъра?

- Още нищо не мога да кажа, защото съм на етап преговори, телефонни разговори. На сто хиляди места съм обещала. Кое първо ще започна, и аз самата не знам. Може би, като се прибера в София, и започне сезонът, ще трябва да си подредя тези ангажименти, които ме чакат. Защото в момента е някакъв хаос. Но имам доста предложения. Вече гледам да се захвана с нещо, което наистина ми е любопитно, където ме стяга чепикът, което ми е болка. Защото, както Маги Халваджиян каза, не може да се качиш на сцената и да нямаш послание. Затова подбирам и драматургия, и пиеси, и колеги, с които да имам какво да кажа.

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!