Уволнената репортерка от bTV Антоанета Николова: Бях на косъм от екзекуция

05/06/2014, 20:09

Антоанета Николова се влюбва в журналистиката в момента, в който чува репортаж на къси вълни по Би Би Си. Едва дете, тя вече е категорична за бъдещата си професия. Мечтата й да прави качествени репортажи я отвежда на най-горещите точки в света. Над главата й често хвърчат безпилотни самолети, а в краката й се търкалят снаряди, пише "168 часа". На няколко пъти Тони е на косъм от отвличане и екзекутиране. Труповете, които заснема, докато отразява някои от най-скандалните войни на новото време, оставят траен белег в съзнанието й. През последната седмица Антоанета Николова стана част от серия скандали след отстраняването й от bTV. Тя е кореспондент на телевизията в продължение на осем години, но най-неочаквано е уволнена, пише блиц.

Следват серия писма. Едно от самата нея, в което обявява, че повод за махането й е репортаж за провалената среща на Пламен Орешарски с италианския министър-председател Матео Ренци. От телевизията не потвърждават думите й, но е факт, че днес Антоанета не работи за тях.

Хиляди пропътувани километри, живот като на кино и безкраен адреналин. Уволнената скандално журналистката от БиТиВи Антоанета Николова често виси на косъм от смъртта. Тя става свидетел на най-ожесточения и кръвопролитен удар на Израел над Ливан и се намира близо до Кана, когато заради войната умират 37 деца. Гледката я белязва завинаги, въпреки че е преживявала много по-страшни трагедии.
"Разрушени сгради и пътища и безкрайна тишина. Очите на хората са пълни с мъка и безпомощност. Това вижда един журналист след бомбардировка. В Ливан станах свидетел на ужасяващи неща. По-късно в Кандахар, Афганистан, си мислех, че никога повече няма да видя близките си. С италиански колеги си позволихме да напуснем защитената от НАТО база, за да пътуваме сами из територията. В нелеп опит да се движим, без да бием на очи, аз облякох традиционната за Афганистан женска бурка. Спря ни местна въоръжена банда и ни подложи на проверка - споделя една от най-драматичните си истории журналистката Антоанета Николова. - Попитаха защо съм със зелена бурка. Оказа се, че такава носели жените с повече от един мъж в живота си. За този факт там линчуваха и екзекутираха".

Заради зелената бурка Антоанета и колегите й са заобиколени дори от невръстни деца, които се прицелвали с ръце в тях като с пистолет. Ужасът накарал колегата й Андреа Бонани от в. "Република" да пропуши. Всички от групата са наясно, че в Кандахар са отвлечени и убити техни колеги.

Като добър журналист Антоанета винаги се оказва в центъра на най-драматичните събития. Понякога близките й дори се шегуват, че където отиде, се случва нещо неочаквано.

Съвсем случайно Антоанета е и в Ню Йорк по време на ужасяващия инцидент от 11 септември 2001 г. Докато се извършвал ударът, Тони чакала за интервю с тогавашния ни посланик в Щатите Филип Димитров в сградата на Обединените нации в Манхатън. По телевизора чула, че САЩ са ударени на няколко места, но не повярвала.

"Помня всеки един детайл и секунда. Не само от деня, но и от месеците след това. Мина година, докато в Ню Йорк хората започнаха да се връщат към по-обичайните за града навици. Страшно се дразнех на тези, които си правеха снимки за спомен от опустошените близнаци.
Не обичам да гледам дори кадри от атентата над кулите. Вбесяват ме и конспиративните теории за случилото се. Те подбират само някои елементи или са базирани на забравено от хората", категорична е Николова.

За Тони работата е истинско удоволствие. Обяснява, че влага много хъс и енергия, за да й се получават нещата. Годините усилен труд често я лишават от сън, но в главата си тя винаги цитира Джордж Оруел, който казва, че "журналистите не създават историята, но седят на първи ред за гледане".

След всеки горещ репортаж и всяка отразена война Антоанета не се връща изплашена, а по-скоро надъхана да го направи отново. Красивата репортерка напуска преди години България, но винаги следи случващото се у нас. Маха се, без да го обмисля дълго, веднага щом паспортите за пътуване в чужбина са разрешени.

"Завършвайки гимназия, осъзнах, че в тефтерчето ми с телефони, тогава все още нямаше джиесеми, номерата на повечето ми приятели започваха с 00. Тоест те бяха в чужбина. Имах и много роднини на Запад. Не се замислих и потеглих. Бях във Виена, когато по местната телевизия видях София с протестиращи, които държаха плакати със снимка на Тодор Живков зад решетки. Не можех да пропусна такива съдбоносни за родината ми събития", казва още Тони.

У нас Антоанета моментално става част от демонстрациите Остава да живее няколко месеца тук и с интерес изчаква зараждането на демокрацията.

"Успях да проследя кой и как се изкачва светкавично по социалната стълба. Но знаех, че не искам да прекарам живота си в чакане, и заминах отново. Второто ми напускане ме отведе в Италия, където завърших "Комуникация и журналистика" в Йезуитския университет. Фактът, че идвах от балканска страна по време на войните в бивша Югославия, беше моят късмет и получих покана за работа от Би Би Си и "Дойче веле", споделя Антоанета.

В "Дойче веле" репортерката работи до 2012 г., след което са закрити кореспондентските бюра. За тях отразява трагичните събития от 11 септември 2001 г. В Би Ти Ви попада през 2007 г. и става любимка на българските зрители. Известна е с редица скандални репортажи. Тя подготвя материал за досието "Митрохин" с файловете за атентата срещу папа Йоан Павел II. Отразява цялата афера "Савоя - Сакскобургготски" и е една от първите, които коментират скандала с Мишел Бонев.

"На сърцето ми винаги ще остане разкритието около обвиненията, че един дом в Ямбол продавал деца. Моят репортаж показа, че обвиненията срещу България бяха неверни. В работата си съм говорила с много хора и всеки от тях ми е останал важен. Аз не съм от типа журналисти, които залагат на словесна атака, и се стремя да предразположа събеседниците си към даване на информация, а не просто да целя журналистически изяви", уточнява Николова.

Историите на Антоанета са безкрайни. Годините работа в Италия я срещат с редица видни личности. Не само мрачните събития и войните се запазват в съзнанието й. В живота й не липсват и забавни моменти.

В един ветровит римски ден снимах за интервю един от тези политици, които крият плешивостта си с един дълъг перчем, подхванат отстрани, за да покрие темето. Вятърът му го изправи и операторът ми трябваше да подложи обектива на камерата на акробатична стойка, за да скрие висотата на главата му, разказва тя.