Майката на сгазеното дете в Стара Загора: Дъщеря ми още не е пипнала общите им играчки с Паоло

11/06/2014, 21:37

“Очаквам затвор за този човек. Не че това ще ме удовлетвори, но го искам заради чувството, че има някаква справедливост, че има закони.”

Това каза пред “24 часа” Красимира Иванова, майката на прегазения в пешеходната зона на Стара Загора Паоло. С нея разговаряме пред кабинета на джипито вчера малко след 8 ч. Предния ден кърлеж са впил в крака на жената, докато била на гробищата.

Утре от 10 ч. апелативният съд в Пловдив ще заседава по мярката за неотклонение на Георги Сапунджиев, който смаза с джипа си детето на 2 юни. Миналия петък състав на Старозагорския окръжен съд остави шофьора под домашен арест, но наблюдаващият прокурор Румен Арабаджиков, който иска постоянен арест, протестира.

На свой ред защитата на обвиняемия също обжалва домашния арест - настоява за подписка.

По професия Красимира е психолог, през 2004 г. е завършила магистратура по семейна терапия и консултиране. Признава, че професията сега помага, доколкото въобще е възможно, да понесе болката от загубата на детето, както и да подкрепя семейството си.

“Години наред съм работила над себе си и съм наясно с чувствата и емоциите си”, казва тя. Сега е управител на Център за семейна терапия и консултиране в Стара Загора, част е от психологическия екип на фондация “Искам бебе”. Последно е имала проект за проблемите на хората, болни от таласемия.

“Тези хора, както и аз самата сега, не искаме да бъдем съжалявани. Да се вайкат край нас: “Горките!”. И да ни лепват клеймо. Когато говоря за смъртта на детето си, не искам да търся трагедията, не търся помощ, а се стремя да видя смисъла на станалото - да направим така, че то да не се повтаря, да не загиват и други деца по този начин”, казва Красимира.

Не е сигурна, че скоро ще може да се върне към предишната си работа. “Ще е цинизъм, ако се изправя срещу група хора и ги уча как да решат своите проблеми, а да нося в себе си своя проблем. Та аз мога да го предам неволно на тях”, разсъждава психоложката.

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!