СГРАДИТЕ НА ВАРНА: В тази къща ДО ДУПКАТА ПОДСЛОНЯВАЛИ ЛЕВСКИ

27/09/2011, 11:32

Надз. Булевард „Княз Борис I“ – вечната главна на Варна (12)

Богатите Провадалиеви подслонявали Левски

Сградите на Варна“ е рубрика на вестник „Народно дело“ в съавторство с изследователя Георги Кацарски, арх. Юлия Железова и арх. Живко Железов. Поредицата е безкрайно интересна за новото поколение варненци, интересуващи се от историята на сградите, които и до днес създават неповторимия облик на града. След красивата история на площад „Независимост“, търговската улица „Преслав“ и площад „Мусала“ продължихме по бул. „Княз Борис І“ - вечната главна улица на града.

На тази къща е поставена възпоменателна плоча за пребиваването на Васил Левски.

Срещу къщата на братята Мешулам, на ул. ”Харчова” («Марко Балабанов») се намирала една от спритоварните на богатия варненски търговец, производител на вина, известен общественик, член на варненския революционен комитет Никола Провадалиев. Родът Провадалиеви произхожда от рода Момов от Преслав с родствена връзка от страна на майката с Панайот Волов. Никола Провадалиев е роден между 1830-1840 г. Има още двама братя, Сава и Иван, който е бил опълченец. Семейството се премества в Провадия, където замогва и приема фамилията Провадалиеви. След 1850 г. семейството идва във Варна. Първоначално живеят под наем в гръцка къща срещу църквата «Св. Архангел Михаил», а след това закупува имота между улиците «Ст. Стамболов» и «Ал. Малинов» 5, където построява къща, открива хан и спиртоварна. В тази къща през 1868 г. е пребивавал Васил Левски, който се среща с тукашните революционни дейци.

Никола Провадалиев участва активно в обществения и политически живот на града. Подръжник е на либералите на Драган Цанков, бил е общински съветник при кметуването на Харалан Ангелов и Коста Ранков. Занимава се с благотворителност. От брака си има пет деца: Димитър, Евантия, Тарения, Ксенофонт (Кирил) и Христо. Евантия се жени за министър-председателя Васил Радославов и двата рода се сродяват.

През 1883 г. Провадалиев построява на «Сливница» 22 една от най-старите къщи на булеварда. През 1898 г. регистрира предприятието „Н. Провадалиев” за производство и търговия на спиртни напитки с износ извън страната. През 1899 г. Провадалиев построява на «Одрин» 17 къща на дъщерите си, а през 1915 г. по проект на арх. Манол Йорданов къщата на сина си Христо на «Ал. Малинов» 5. На тази къща е поставена възпоменателна плоча за пребиваването на В. Левски. Голям клон от рода Провадалиев има в София.

Шефът на стъкларската фабрика вдигнал къща с морски изглед

Къщата е с три фасади. Централната фасада е изградена симетрично по три оси, фланкирана с плитки пиластри.

На ъгъла с ул. “Ст. Стамболов» е къщата на братята Хаик и Исак Мешулам. Исак е акционер и директор на първата стъкларска фабрика в България, построена през 1922 г. в с. Гебедже (Белослав). Сградата е проектирана през 1928 г. от арх. Дабко Дабков. Тя е построена на висок насип с открит поглед към морето, а под нея са старите къщи на „Дере махлеси».

Къщата е с три фасади. Централната фасада е изградена симетрично по три оси фланкирана с плитки пиластри. В крайните са изградени заоблени еркери, а централното поле е разчленено хоризонтално с два балкона с циментови парапети. Макар със скромно използвани архитектурни детайли, арх Д. Дабков успява да придаде представителност на богаташката къща.

Част от старата „Деле махлеси“

Тя е построена на висок насип с открит поглед към морето, а под нея са старите къщи на „Дере махлеси».

Ресторант „Рубин”

До къщата на братята Мешулам е жилищно-търговската сграда на Иван Анастасов, проектирана през 1928 г. от арх. Ангел Леонкев, в която са разположени фурна, гостилница и ресторант „Рубин” (днес Тропс къща) в партера и кафе-билярд на втория етаж. Тя е с три равностойно изградени фасади в ъглите, рамкирани от хоризонтално фугирани пиластри. Партерът е отворен с високите витрини на търговските обекти, фланкирани от пиластри. На фасадите симетрично са разположени по три единични и един двоен прозорец, тип едикула. Фризът е украсен с геометрична сецесионова украса. Главният корниз е профилиран и обхваща без прекъсване трите фасади. В осите на прозорците на атиката са изградени люнети с красиво детайлирана метална обшивка, които завършват с архиволта, които обогатяват архитектурното пространство.

Вдясно от сградата има пристройка, в която в миналото се помещавала прочутата Цариградска фурна.

След 1944 г. сградата е национализирана. До неотдавна в партера се намираше известната сладкарница „Добруджа”.