Първите европейци се родили в наш „Козарник“

---

"Преса"

Следи от първите жители на Европа излязоха при археологическите проучвания в пещерата Козарника край Белоградчик това лято. Разкопките там приключиха преди дни, а екипът на ст.н.с. Николай Сираков от Археологическия институт с музей при БАН намери човешки кости на 1,5 млн. години. Експедицията, която се реализира с френска подкрепа, доказва, че неандерталците се заселили на Стария континент, като тръгнали от Африка и минали през Балканите. Екипът разкрил още работилница за първобитни бижута на 38 000 години и огнища за приготвяне на храна и за изработка на сечива и оръжия. В пещерата, дълга 200 м, са излезли и открити кости на много животни, по които учените установили, че прачовекът е ловил големи риби в близките реки.

Планираните археологически разкопки тази година започнаха по-късно от предвиденото, но учените пожънаха вече значителни успехи. Златно-сребърно монетно съкровище от Ивайловград, древна кръчма край Троян и римски магазини в Рупите са част от ценните находки.

Редица експедиции бяха на косъм да пропаднат заради липса на държавно финансиране. В началото на лятото джобовете на родните археолози бяха все още празни и вместо да се отправят към обектите, те започнаха да се молят за пари. В момент на отчаяние изтъкнаха, че в 136-годишната история на Третата българска държава за първи път няма да се гласуват пари за теренни проучвания. Бившето правителство все пак отпусна обещаните 2 млн. лева за планирани разкопки на близо 100 обекта и в средата на юли учените уверено хванаха кирките. Най-голяма част от държавната субсидия (около 80 хил. лева) ще отиде при екипа, който ще работи в римската колония Рациария.

В последните дни археологът от НИМ д-р Ивайло Кънев се похвали, че е открил съкровище от билонови монети (билонът е сплав от сребро и злато - б.а.). Находката е излязла при проучвания в родопската крепост Родестица, съществувала от IV до ХIV век. „Император Алексий Комнин заповядал да оберат свещени съдове от манастирите, претопил ги и насякъл монети, с които плащал на войската“, обясняват специалисти.

Средновековна кръчма пък излезе при възобновените проучвания на крепостта Мисионис край Търговище. В сградата археолозите намерили части от плоско стъкло и остатъци от чаши, десетки монети и накити. Екип от български и американски учени се върна в античния град Хераклея Синтика край Петрич. В северната част на форума му те разкриха две интересни сгради от III-V в. Вероятно помещенията са използвани за търговия. Там са намерени архитектурни детайли, мраморни орнаменти, театрални маски. 

Находки от Созопол заминават за Лувъра

Най-ценните находки, намерени при спасителните разкопки през пролетта по трасето на проекта „Интегриран проект за воден цикъл на Созопол“, ще влязат в подготвяната национална изложба в Лувъра през април догодина. В парижкия музей ще блестят изящни вази и кратери от VI-V в. пр. Хр., които са най-добре запазените образци на античната вазопис в цял свят.

За първи път музея в Созопол ще напусне гроб от некропола на града, датиран от средата на VI в. пр. Хр. Зарчета от животински кости ще са любопитен акцент в експозицията.

Всички избрани да гостуват във Франция находки в момента могат да се видят в Созопол. Експозицията „Спасените реликви на Аполония“ съдържа общо 200 предмета от ранната история на древния град до късноантичния период на полиса.

При спасителните разкопки в града са намерени близо 40 цели съда с рисунки на момчета с ловни дрехи и кучета, които древните аполонийци използвали при къпане. Открита е и 20-сантиметрова бронзова дръжка с бюст на богинята Кибела от I век, която изумява с изключително фините си орнаменти.

Най-ценната находка екипът на Явор Иванов разкрил на ул. „Републиканска“. При разкопките там изникнала част от Античния некропол на града, под който се намира тръбопровод от края на V век пр.Хр. с дължина 2,5 км. Според учените това е най-древната водна инсталация, откривана досега в Европа.

Неолитно селище забавя магистрала „Струма“

Строителните работи по трасето на магистрала „Струма“ ще продължат най-малко след три месеца, тъй като срокът за проучванията на уникалното неолитно селище край село Мурсалево бе удължен до края на ноември. За отсрочката се договориха Министерството на културата и Агенция „Пътна инфраструктура“, след като ръководителят на археологическия екип проф. Васил Николов показа находките на 8000 години.

Сред ценните праисторически предмети са фигури на животни и божества, седефени копчета, сечива, тежести за тъкачен стан и златна апликация с форма на трапец с шест малки дупчици. Учените са впечатлени най-вече от изрядната планировка на селището. То е разделено на няколко квартала от три големи успоредни улици и няколко напречни. Досега са разкрити малко повече от 10 дка, което е най-голямата проучвана площ на праисторическо селище в Югоизточна Европа. Екипът е разкопал само три от петте културни пласта на обекта.

„България е сърцето на Стария континент. На нашата земя се е зародила европейската цивилизация. Това показват археологическите проучвания край Мурсалево“, твърди проф. Николов.

Македония и Гърция спорят за гроба на Александър

Докато родните археолози все още търсят голямата сензация на сезона, колегите им в Гърция привлякоха вниманието на света. При разкопки в Амфиполис, близо до Серес, те разкриха гробница, за която медиите предпазливо предполагат, че е на Александър Македонски. Учените смятат, че тя е от 325-300 г. пр.Хр., а владетелят е починал през 323 г. пр.Хр. В момента те работят по разкриването на самоличността на погребания, като се очаква тя да стане ясна до края на месеца.

Македонският археолог Паско Кузман оспори тезата, че Александър Велики е погребан в Амфиполис. „Това е станало в Египет, в Александрия, където на поклонение са ходили римски царе, но точното място все още е неизвестно“, твърди той. В същото време според Кузман гробът на пълководеца може да е и в сегашна Република Македония.

Преди дни гръцкият премиер Андонис Самарас посети гробницата край Серес и я определи като „изключително важна находка“ от началото на елинистичната епоха. Могилата е заобиколена от дълга близо 500 м стена от мрамор, а два сфинкса охраняват входа й.

Римски мотел с подово отопление излезе край Троян

Луксозната крайпътна станция Состра, която учените познават от летописи и отдавна търсят, бе разкрита от археолозите от Националния исторически музей край Троян. От находките в мотела от римската епоха става ясно, че в него са отсядали високопоставени лица, включително императори и техните семейства. Той се намирал на изключително важния военен път Виа Милитарис, свързващ р. Дунав край античния град Улпия Ескус (днешното село Гиген) и селищата от Тракия като Филипополис (Пловдив).

В разкритите три жилищни сгради от комплекса е било изградено подово отопление (наречено „хипокауст“). Нощуващите пътници са разполагали и с просторен топъл басейн, който е напълно запазен.

„От историческите извори знаем, че има и други басейни, които оформят цял спа комплекс със съблекални“, обяснява ръководителят на разкопките доц. Иван Христов. По време на проучванията в комплекса през април археолозите са разкрили и сложна система от канали, по които е течала вода от близката река Осъм. В близост до Состра са проучени още античен мавзолей, некропол, укрепен лагер, светилище на Тракийския конник и трасе от древен път.

Разкопките ще продължат в началото на септември.

Откриха ложе на тракийски старейшина

Пловдивски археолози разкриха каменен саркофаг с урна, в която са събрани тленните останки на тракийски старейшина от племето беси. Находката излязла при проучвания в могила край пловдивското Ново село в края на юли. Ръководителят на екипа ст.н.с. д-р Костадин Кисьов разказва, че саркофагът бил покрит с мраморна плоча и е открит на 12 м дълбочина. Близо до гроба е намерена и клада, където се предполага, че е бил изгорен велможата.

При разкопки до Централната поща бяха намерени две ценни мраморни статуи. Те представляват бюстове на мъж и жена и са високи около един метър. Историците предполагат, че са използвани за култови олтари и датират от III-II век пр. Хр. При проучванията в центъра на града са намерени 300 бронзови монети и много керамика. 

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.