Не може да не се кахърим, че българският ни рефлекс отново тласна краката в самосбъдващо се пророчество за препънитопка. Не знам какво вече да ни помага да преодоляваме разочарованията, които твърде често ни съпътстват като нация в спортни игри, състезания и турнири на международната сцена. Дали това, че сме малки - не толкова като територия, а вътре в себе си - нещо от този порядък ли не ни достига, за да си вярваме повече и да съумяваме да яхваме гребена на вълната? Умението да си на върха и шампионският дух се каляват във времето с постоянство и проличават в способността хем да не се главозамаеш, хем да устискаш. С това можем малко да извиним кратката ни радост, защото тази „хватка” я знае и опитният противник. Въпреки това някои от нас ще вдигнат яките на есенните си якета и ще продължат с все същото „абе толкова си можем”. Други обаче избираме да не се отказваме и да застанем на страната на положените усилия и на факти, на които сме преки свидетели, а и като спортни журналисти, както се казва, това ни е работата.
Така че нека подчертаем – във вторник вечерта на „Анфийлд“ отново видяхме български футбол на висота, когато повечето от нас бяхме заковани на звездния терен пред екраните и гледахме краката на футболистите вместо изящните глезени на дамите от "Биг брадър".
В дебюта си в Шампионската лига провинциалният "Лудогорец" продължи да следва печеливша стратегия, за която отдавна пишем, че е градена с внимание, ясен замисъл за поставени цели и много желание за победа и налагане на футболно име. Със сигурност никой не може да говори за случайни успехи на отбора, инвестирал във футболно бъдеще и с грижа не просто за победи, но и за поставяне на основите на школа. В двубоя с "Ливърпул" от начало до край личеше, че играта на разградчани беше добре обмислена, подготвена, тренирана като екип и чудесно изпълнена от футболистите. Те знаеха за какво са там.
Само че накрая, типично по български, се бихме сами и вместо с равни точки да делим второто място с петкратния еврошампион, сега сме 3 пункта зад него. Първо сбърка Александров, пред когото имаше три опции – да спре топката и да я отиграе, да не играе с нея и да я остави да бъде хваната от вратаря, или да я изрита мощно. Централният бранител избра грешното решение – рисковано връщане назад. След него силно пазилият Милан Борян пък тръгна да се прави на футболист, като реши да поема технично кълбото, вместо да го изрита в тъч или напред. Секунда по-късно се стигна до нелепа дузпа и незаслужена загуба.
Сега и за третия акцент в драматичния мач. Словенският съдия бе опорна точка за нашия противник. Отявлено беше, че въпросният професионален рефер бута тънко футболното голямо име – само до 35-ата минута не посмя да отсъди дузпа за "Лудогорец", когато Ловрен блъсна в гърдите Марселиньо, и спести поне два нарисувани жълти картона на домакините. Единият на Балотели, който повали с ръка в гръб Дяков на центъра. Това помрачи за малко красотата на терена, но оправда възпяването на футболните съдии от феновете, които им раздават своите червени картони.
Недко Петров, petel.bg
„Соколите“ се местят в София
Дата: 11/05, 13:07
Засякоха варненец да шофира дрогиран по крайбрежната алея
Дата: 11/05, 13:06
Силни гръмотевични бури и градушки удрят България в следващите часове
Дата: 11/05, 12:53
Новият министър на икономиката спря всички плащания от дъщерни дружества и обществени поръчки
Дата: 11/05, 12:41
Иран поиска край на войната и освобождаване на активите си
Дата: 11/05, 12:402 Коментара