Най-щастливата майка в България - 27-годишната Ивелина, която лекарите върнаха от оня свят заедно с бебето й

15/10/2014, 17:33

27-годишната родилка Ивелина Георгиева, която беше на косъм от смъртта, не спира да благодари на Бог и на лекарите от МБАЛ „Дева Мария” в Бургас за това, че спасиха нея и бебето й. На 30 септември майката постъпва в болницата с главоболие, а малко по-късно изпада в тежка прееклампсия. Само благодарение на бързата реакция на професионалистите в болницата, днес тя се радва на малкото си момченце Матю. Родителите решават да го кръстят така, защото значението на това име е „дар от Бога” – най-хубавото име за първородния им син, пише "Флагман".

„Благодаря на Бог, че съм жива и че ме остави в добри ръце. Благодарение на лекарите и сестрите и с общите усилия и молитви на всички ни, аз дишам, мога да видя отново близките си, мога да ги прегърна, мога да ги целуна”, казва Ивелина, а очите й са пълни със сълзи от щастие и благодарност. Младата майка не помни почти нищо от нощта, в която за малко щеше да загуби живота си. „В началото започнах да се оплаквам, че не мога да дишам, изведнъж почувствах много силно главоболие. Това беше причината да дойдем по-рано в болницата. Имам бели петна в паметта си, спомням си единствено откъслечни моменти. Когато ми казаха, че нещата се влошават и че трябва да ме оперират, бях шокирана”, споделя Ивелина. „След като излязох от упойка, не можех да дишам. Знаех, че положението е тежко, но нямах представа колко. После разбрах колко са сериозни нещата, молех се единствено да се оправя”, добавя младата майка.

Д-р Игнатов ме попита: „Как си?” Успях да отговоря само: „Дишам!”, казва през сълзи родилката. „Щастлива съм, че съм жива, благодарна съм на хората, които се грижеха за мен. Винаги ще помня вниманието и любовта им”, споделя Ивелина

„Първият път, когато видях сина си Матю, беше след операцията. Няма такова чувство, това е едно от най-прекрасните неща, които съм изпитвала”, казва още тя.

Докато Ивелина се бори за живота си, 30-годишният й съпруг Константин цяла нощ не се отделя от нея. Седнал на едно столче пред рецепцията в болницата, той не спира да се моли и да чака…

„Молех се и се надявах още един път да мога да видя тези очи, в които се влюбих. Мечтаех да сме тримата”, каза Константин. Хората не осъзнават колко са важни нещата, които приемаме за нормални, добавя през сълзи младият баща.

Вижте тук разказа на Ивелина.

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!