Бизнесдамата Силвия Дишова: Случаят Ана-Мария е емблематичен!

---

Темата с насилието в българските училища, уви, остава актуална, а новините оттам - все по-потресаващи.
Преди година „ШОУ” описа историята на ученичка в седми клас от столичното Шесто училище. Нейна съученичка бе започнала да я тероризира заради момче от съседен клас, което харесвала. Битката стартира с обиди във Фейсбук и прераства в истинска школска война, в която са въвлечени всички ученици от седмите класове – кой разбрал, и кой не разбрал. Нарочената за жертва девойка престава да ходи на училище, губи материал и трупа неизвинени отсъствия. Влошава се и здравословното й състояние. Родителите й започват да се притесняват, че трябва да повтаря седми клас, а плановете им да кандидатства в елитно училище, на фона на ставащото, изглеждат мираж. Майката на момичето - бизнесдамата Силвия Дишова, се обърна за гласност към „ШОУ”, но това не й помогна много, защото към дъщеря й този път се настрои враждебно и ръководството на училището. Класната пък, вместо да хармонизира отношенията в класа, от страх да не бъде разконспирирана, че дава частни уроци, предпочита да се солидаризира с училищното ръководство. 

И така, едно дете бе напълно изолирано от учебния процес, без никакъв опит да бъде потушен конфликтът и да бъде приобщено отново в средата си. След жалбите на майката институциите започнаха да си разменят писма, в които картината все повече загубваше реалните си очертания, а някои от отговорите на „загрижените” за децата чиновници звучаха повече от смехотворно. 

Случаят с Ана-Мария, който се разшумя благодарение пак на медиите, демонстрира същата мудност и антипедагогичност на системата за обучение и закрила на нашите деца. Ето защо Силвия Дишова отново се свърза с нас: “Дълбоко ме потресе този случай с момиченцето-аутист и веднага потърсих майката, за да й дам кураж. Бях потресена от това как всички институции, до които тя бе писала, се бяха отнесли по същия бездушен начин, както към мен преди година! Явно това е практика, която се е обиграла - как на всички стъпала от йерархията да замитат проблемите с повърхностни писма. Същите тези хора сега даваха обяснения на телевизионния екран и първоначално се опитаха да изкарат, че малката Ана-Мария е едва ли не ексхибиционист. Гледах и се чудех как е възможен такъв цинизъм срещу едно болно дете! Това ми припомни колко нелепости чух и аз за моята дъщеря – приписваха й неща, на които нито е способна, нито някога е правила! Системата се бранеше с жестоки удари под кръста и това е най-жестокото – че децата са беззащитни да се преборят с нея, а тя ги мачка, защото са й „подопечни”. 

Трудно отписах дъщеря си от онова училище, трудно я записах в ново. Беше драма за цялото семейство. Е, всичко с днешна дата завърши с хепи енд, само благодарение на силната воля на дъщеря ми и желанието й да я приемат в Класическата гимназия – нейната мечта. Е, постигна го и аз се гордея с нея! Не искам да се връщам назад към времето, в което това не само изглеждаше невероятно, а ни грозеше опасност да повтаря годината. Ходех на работа и треперех за психичното здраве на детето си, страхувах се да не посегне на себе си! От всичкото напрежение и изживян стрес тогава, тя е развила анемия - преди 2 месеца й я откриха. Проблемът е в това, че тези неща се трупат в детската душа, тровят детската психика и вероятно я каляват, но и рушат. Рушат не само здравето, но доверието във възрастните, в авторитетите на обществото. А не е ли училището мястото, където се градят ценности и се възпитава морал?! Май, вече не е!... В един момент осъзнах, че да пишеш жалби е безсмислено. Никога няма да простя на институциите, че можех да изгубя детето си заради бездушието на чиновниците в тях!”.


Еми МАРИЯНСКА 

блиц
 

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.