Оцеляла от снежния ад: На табелите пишеше „Троянски проход – отворено”

---

Прекарахме близо 10 часа в снежен капан. През по-голямата част от времето нямахме никаква връзка със света. Там няма обхват, не знаехме как да съобщим, че имаме нужда от помощ. Успокояваше ни това, че край нас имаше и други коли с хора. Не разбирам – южната и северната страна на прохода не държат ли вързка, не си ли съобщават какво е положеинето. Това разказва пред "Марица" Борка Бончева от Плевен, която е сред спасените от снежния ад."Пред нас се движиха много автомобили. От южната страна също идваха коли, които пътуваха към Троян. Пътувахме от Плевен за Цигов чарк. Влязохме смело в прохода. Пътят беше чист, прехвърчаше снежинки, но на табелите пишеше „Троянски проход – отворено”, категорична е тя. Движела се със съпруга си със семейната кола – "Форд фокус".

"Бяхме с пълен резервоар, със зимни гуми, с топло облекло. Имахме храна и вода. Около 9.30 часа бяхме в прохода - помня часа, защото по това време говорих със сина ми. Казах, че като излезем от прохода, ще му се обадим. Около 9.45 часа попадхаме в снежен капан. Пред нас изведнъж се спусна бяла пелена. Имаше няколко коли, автобусите са се движили преди нас.

Видяхме една заседнала кола, която беше препречила пътя. Опитахме се да я бутаме, за да се отвори път ида продължим, но не успяхме. След това минаха джип и минивин, те пътуваха, бяха по-високи.

Снегът беше непочистен. Не беше толкова голям - ако беше почистен, щяхме да минем. Автомобили, които идваха отдолу, от южната страна , казаха че надолу положението е по-сериозно. След това се получиха навявания, заваля повече сняг. Зпочна да притъмнява. Никой не знаеш къде се намираме" връща се към ужаса жената.

По думите й пожарникарите дошли към 16.30 часа. "Бяха много внимателни, започнаха да ни успокояват. После се върнаха обратно и ние пак останахме сами. - спомня си Борка.- След известно време се върнаха, да ни кажат, че не са ни забравили и че скоро ще ни свалят към Кърнаре и Сопот".

Спасителите дошли отново привечер към 19.30 часа. Предупредили закъсалите, че колите ще останат горе, затова трябва да се облекат добре. На хората щели да помогнат да бъдат свалени от снежната хватка.

"Горе имаше пловдивчанин с много голям джип, натовариха всички жени, малко се наблъскахме, качиха и едно дете при нас. Слязохме без проблем. А мъжете останаха няколко километра над Кърнаре, където бяха военните, пожарникарите. Мъжете ги свалиха с други коли. Някъде към 22.00 часа бяхме в мотела край Сопот", описа финала на кошмара жената.

До 20.00 часа, а и после снегът не беше голям, около 20 см по пътя, но колите не можеха да се движат. Не сме тръгнали да пробиваме преспи, не сме авантюристи. Просто е трябвало да затворят прохода още сутринта инямаше да има никакави драми, смята тя. Бонка е изключително благодарна за помощта, която е получила.

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.